Едно семейство по скандинавски

 

Лятото е в разгара си, така че може би е добра идея да потърсим поне за малко едни по-хладни географски ширини, пък било то и чрез страниците на книга. Да си представим, че сме в Норвегия, под сянката на Берлинските тополи!

Всъщност „Берлинските тополи” е първият роман от поредицата „Семейство Несхов” на една от най-известните норвежки писателки – Анне Б. Рагде. Първата част от историята за тримата братя Несхов, се превръща в бестселър още с излизането си на пазара. Само за седмица книгата се продава в 360 000 копия, а днес вече са продадени над милион, на повече от 15 езика.

„Берлинските тополи” е една класическа семейна сага, с доза норвежки мрачен хумор, с доза скандинавски студ в отношенията между тримата братя, които са принудени отново да се видят и дори да си говорят след смъртта на майка си – властната, дори страховита Анна Несхов, която умира от тежък инсулт малко преди Бъдни вечер.

Не се заблуждавайте от името на романа! Както казах, действието се развива в съвременна Норвегия, близо до град Тронхайм (където, между другото, днес живее и самата Анне Б. Рагде), под тополите, насадени някога от нацистите по време на Втората световна война.

Всъщност първите три глави от книгата ни запознават с тези трима братя, които са толкова различни, че на практика сякаш никога не са били братя. И на всичкото отгоре може би не са само трима, както са си мислели цял живот.

Тор е единственият, останал с майка си и баща си в малката семейна ферма и поел грижите за семейния имот, което му е струвало съответните жертви. Може би дори самият той не знае колко, но усеща безпогрешно празнините и пропуснатите възможности за друг живот. Не, че Маргидо и Арленд не са платили по-малко за това да са синове точно на Анна Несхов. Маргидо е погребален агент, а дизайнерът Арленд е избягал чак в Дания, при своя партньор Крюме, далеч от студеното неодобрение на майка си. А някъде наоколо е и безгласният им, незабележим баща, който сякаш не съществува, докато просто чака. Незнайно какво. Едно безконечно очакване на нищото в края на живота.

А коя е Тюрюн и каква е връзката ѝ с това разнебитено семейство? За да разберете това, ще трябва да преминете през цялата поредица, която, освен „Берлинските тополи”, включва трите продължения – „Раци отшелници”, „Сред злачни пасбища” и „Винаги опрощение”. Петата книга, за съжаление, все още не е преведена на български.

И докато братята Несхов се преоткриват един друг и вадят на повърхността стари семейни тайни, които никой не иска да намира в своята семейна ракла, читателят всъщност успява да проследи едни много по-сериозни процеси, валидни за съвременния човек като цяло. Подобно на Тор, Маргидо и Арленд, всеки от нас е жертва на съвремието, в което близостта до всичко ни превръща в най-големите самотници на света. И изведнъж разбираме, че светът е пълен със самотници, търсещи себе си, подобно на тримата норвежки братя, и обречени никога да не намерят единственото нещо, за което няма информация в Гугъл.

Героите на Анне Б. Рагде нямат претенциите, а вече и желанието, да живеят красиво и хармонично със себе си и със света. У тях човешкото, личното като че ли е изгубило битката с голямото, глобалното, с реалността, в която не можеш просто да бъдеш себе си и да си щастлив, защото тя има други планове, нужди и очаквания. А ти не можеш да ѝ се противопоставяш до безкрай. Човекът може да се умори, реалността – никога! Щастието е толкова скъпо, че на практика е недостижимо и вече е все едно дали съществува. А „Берлинските тополи” е една история за това какво се случва, когато цял живот се мъчиш да разкъсаш корените си, само за да разбереш, че те са впити много по-надълбоко, отколкото си мислиш. Или дори откриваш корени, за чието съществуване не си подозирал. История сякаш лишена от красота и изтънченост, лишена от възможността за хепиенд, а всъщност по норвежки твърде човешка и дори забавна.

Анне Б. Рагде неслучайно е една от най-обичаните норвежки писателки. Тя не умее да пише, просто за да забавлява читателя. Тя пише, за да го накара да погледне дълбоко в норвежката душа, където е най-тъмно – така, както умее да гледа самата Анне Б. Рагде.