"Флорънс и Джайлс" - една смразяваща призрачна история в летните горещини

Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с едно смразяващо четиво, от което побиват ледени тръпки. Четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, а границите между реалност и фантазия са размити до неузнаваемост.

Годината е 1891-а. Дванадесетгодишната Флорънс и деветгодишният ѝ брат Джайлс откакто се помнят живеят в провинциалната изолираност на Блайт Хаус – отдалечено имение в Нова Англия. След смъртта на родителите им при трагичен инцидент грижата за тях е поел мистериозният им чичо, когото никога не са виждали и който очевидно изобщо не се интересува от тях. Грижите за двете деца съответно са поверени на икономката госпожа Граус, готвачката Мег и прислужникът Джон.

Романът „Флоранс и Джайлс“ на английския писател Джон Хардинг е разказ от първо лице на Флорънс, а гласът на момичето е толкова завладяващ, че още с първите няколко изречения читателят свиква с него, става познат като гласът на отдавнашна позната. Едва по-късно може би той ще си даде сметка, че Флорънс може и да е само на дванадесет години, но в нея вече има нещо смущаващо, дори плашещо на моменти и това е хладният ѝ ум.

Тя е може би малко странна самотница, дори коварна на моменти, която е оставена просто да съществува в мрачното имение без никой да се интересува от бъдещето ѝ извън преките си задължения да е нахранена и добре облечена. Единственото удоволствие в живота си тя намира в книгите от изоставената прашна библиотека на Блайт, където никой не влиза. Флорънс обича книгите почти толкова, колкото обича малкия си брат, и увлечението ѝ по писаното слово граничи с пристрастяване. Това е нейното малко бягство от безкрайната сивота на скучното ежедневие в имението. Харесва Дикенс и Тролъп, но абсолютният ѝ фаворит, разбира се, е Уилям Шекспир.

Книгите са най-голямата ѝ тайна откакто се е научила да чете сама, след като всички категорично са отказали да я научат. Че Флорънс умее да чете не знае и не бива да научава никой, особено чичо ѝ, от чийто гняв всички се боят без да могат да обяснят защо. Чичото има малко изисквания по отношение възпитанието на двамата си племенници, за които очевидно не желае да отделя от времето си, и едно от тях е момичето да не бъде ограмотявано.

За Джайлс обаче училището е неизбежно, така че в крайна сметка е изпратен в града, където бързо става ясно, че не успява да се впише в суровата среда, и скоропостижно е върнат в имението. И ето че се налага наемането на гувернантка. Всъщност на втора такава, след като първата загива мистериозно в близкото езеро. След смъртта на вятърничавата госпожица Уитакър в Блайт Хаус пристига госпожица Тейлър, която сякаш моментално хвърля мантия от мрак и заплаха над малкия свят на двете деца. Внезапно историите за призраци стават реалност и всички ужаси от романите в библиотеката като че ли оживяват. Започват да се случват странни, зловещи неща, а в центъра на всичко е нищо неподозиращият Джайлс. И Флорънс е единствената, която може да го спаси от демона край леглото му, може би с мъничко помощ от наивния добряк Тео Ван Хузиър – съседското момче с твърде крехко здраве, с което не съвсем по свое желание се сближава.

Романът „Флорънс и Джайлс“ е наистина завладяваща и подобрена версия на „Примката на призрака“ – готическата история за призраци на писателя Хенри Джеймс. Онези, които са чели „Примката на призрака“, вероятно вече виждат откровените препратки между двете истории и реверансът, който Джон Хардинг прави към автора на оригиналния сюжет. Флорънс и Джайлс вместо Флора и Майлс. Имението Блайт Хаус вместо имението Блай. Госпожа Граус вместо госпожа Гроус. Джон Хардинг не се опитва да избяга от оригиналната история – дори напротив. Неговата заявка е, че пише подобрена нейна версия, но дали е такава или всъщност се е получила съвършено нова и не по-малко завладяваща призрачна приказка, читателят сам ще прецени.

Когато тръпката стане смъртоносна...

Колко далеч бихте стигнали в името на победата? Какво сте готови да направите, за да спечелите, ако никой не ви гледа и има шанс да ви се размине дори нечия смърт?...

Зима е. Времето, когато ледниците връщат телата на онези, които са убили. А ледникът Дю Диабл във Френските Алпи крие много тайни. Крие ги ревниво заедно с телата на онези, които убива, и само от време на време връща по някое от тях, за да напомни кой в крайна сметка е господарят. Нищо чудно! Ледникът Дю Диабл близо до курорта Лю Роше се е превърнал в култово място за опитните скиори и сноубордисти – хора на риска, които обичат да предизвикват себе си, природата и съдбата. А природата и съдбата са силни съперници и понякога просто убиват най-дръзките.

Романът „Тръпка“ на британката Али Рейнълдс започва с бившата обещаваща сноубордистка Мила Андерсън, която се завръща във Френските Алпи десет години след като окончателно е прекратила състезателната си кариера. Завърнала се е, за да се види със стари приятели. Не е убедена, че идеята е добра, но твърде много спомени я свързват с тези хора. Някогашната весела компания от амбициозни елитни спортисти се е разпаднала. Някои са мъртви, други не съвсем. Оцелели са петима и сега се събират в „Панорамата“ на върха на планината, точно десет години след необяснимото изчезване на една от тях. Само преди дни бляскавата, ледена кралица Саския Спаркс най-накрая официално е обявена за мъртва.

По онова време Мила Андерсън и Саския Спаркс са съпернички, всяка решена да спечели Британското първенство на всяка цена, без оглед на средства. Особено Саския – колкото красива, толкова безскрупулна и опасна. В света на високорисков спорт като сноуборда конкуренцията е повече от жестока – тя е смъртоносна! И Саския определено умее да играе тази игра дори по-добре, отколкото кара сноуборд. Тя не се притеснява да минава границите, ако това ще ѝ гарантира победа и челно място в ранглистите.

Мила, Къртис, Хедър, Дейл и Брент се събират извън сезона на върха на ледника Дю Диабл, приемайки мистериозна покана, пристигнала при всеки от тях по имейл. Всеки си мисли, че знае от кого е поканата и че не става дума за нищо повече от възпоминателна среща, на която да се видят, евентуално да си спомнят доброто старо време, когато сноубордът е бил голямата им страст и смисъл на живота им, и по възможност да не отварят дума за липсващите. Но си оказва, че не знаят нищо.

Романът „Тръпка“ на Али Рейнълдс е класическа история в стила на „мистерията на заключената стая“. Малко герои, много напрежение, необясними на пръв поглед събития, които в крайна сметка получават естественото си обяснение и завършек. Разказана чрез двойна хронология, която препраща читателя ту в миналото, ту в настоящето, историята добива зловещи краски още с първите страници, още преди петимата главни герои да стъпят в кабинковия лифт към Сграда Панорама. В нея нищо не е каквото изглежда, всеки има какво да крие и никой не е невинен. Въпросът е дали ще оцелеят достатъчно дълго, за да разкрият тайните си един на друг, и на какво всъщност са готови, за да ги опазят.

Много бързо играта става индивидуална както никога или може би точно както някога, когато всеки от петимата е гонел класиране, за да привлече по-богат спонсор, да натрупа повече пари, слава и адреналин. Никой не вярва на никого и има защо, но са принудени да играят заедно играта на невидимия враг, който сякаш дебне зад всеки ъгъл в огромната празна сграда. Дали Саския Спаркс е мъртва наистина? Нейният парфюм ли усещат в ледения въздух из коридорите на Панорамата?... 

Трилърът „Тръпка“ има и едно друго предимство, с което да привлече не само почитателите на криминалния жанр. Той повдига високо завесата към света на професионалния сноуборд за онези, които познават този спорт само от телевизионните канали. Самата авторка Али Рейнълдс, подобно на своята героиня Мила, години наред е състезателка по сноуборд в свободен стил и поне веднъж дори попада в челната десетка на Великобритания в ранглистата за халфпайп. Освен това е преподавала английски език, била е и начален учител, продавач, барман и преводач. Както самата тя казва, от 2018 г. е писател на пълен работен ден, а „Тръпка“ е нейният дебютен трилър.

Някъде на ръба на Шотландия, в имението "Клумбър", се случват странни неща

БНР Радио Видин

Сър Артър Конан Дойл е известен с литературните си герои като детектива Шерлок Холмс, неговия верен помощник д-р Уотсън и смахнатия изследовател професор Челинджър. Но истината е, че неговото творчество се простира далеч отвъд пределите на криминалния и приключенския роман. Той оставя след себе си множество мистерии, истории за свръхестествени сили и дори научна фантастика. Именно една такава мистерия се разгръща пред погледа ни, когато отворим страниците на романа „Загадката на имението Клумбър“.

За обитателите на отдалечен крайбрежен район в Шотландия появата и поведението на новия наемател на имението „Клумбър“ – уважаваният ветеран генерал Хедърстоун – изглежда повече от необичайно. Отхвърляйки гневно всички опити за сближаване, семейство Хедърстоун се затваря зад висока ограда, порти и решетки, забранявайки на децата си Габриел и Мордънт да напускат пределите на имението. Нежеланието им да контактуват с когото и да било е почти болезнено или поне на някои от тях. Изглежда ветеранът от кралските войски в Индия няма нищо общо с героичния образ от миналото си, защото нещо го е уплашило достатъчно, за да се пренесе с цялото си семейство в този затънтен край на Шотландия, където сякаш свършва светът.

Джон Фодъргил Уест, сестра му и възрастният им баща – отдаден на работата си учен и изследовател на индийската култура – имат трудно преодолими финансови проблеми. Затова наскоро са се преместили от пренаселения Единбург в местното имение „Бранксъм“, съседно на „Клумбър“, където търсят така липсващото им спокойствие. Наоколо няма нищо и никого, освен няколкото семейства на рибари, така че пристигането на семейство Хедърстоун си е почти събитие. Но надеждата за цивилизовано общуване с новодошлите, за приятелски гостувания и задушевни разговори бързо се изпарява, когато става ясно, че генерал Хедърстоун изглежда иска да се изолира от целия свят. При това да се изолира добре.

Около „Клумбър“ бързо се появяват висока дървена ограда и здрави решетки, превръщайки го в непревземаема крепост. И започват да се случват странни неща.

Защо нощем цялото имение грее ярко осветено от приземието до най-затънтеното ъгълче на тавана? Защо генералът изпитва такава неприязън и недоверие към хора с тъмна кожа? От какво или от кого се крият Хедърстоун зад непристъпните огради и порти?... Защо косата на едно съвсем младо момче вече е започнала да посивява?... Какъв е онзи странен звън, който се разнася около генерала понякога?...

Но старият ветеран от Афганистанските войни през 1841 г., потънал в собствените си страхове и грижи, не забелязва, че Мордънт и Габриел все пак намират начин да се сприятелят с младия Фодъргил Уест и сестра му Естер. Младостта си иска своето. И съвсем скоро Габриел е тайно сгодена за Джон, а Мордънт се врича във вярност на Естер, макар никой от четиримата да не смее да отвори дума за това пред бившия войник. Трябва да изчакат да мине 5 октомври, след който всичко ще бъде наред, а генералът ще дойде на себе си. Защо точно 5 октомври?... Изглежда никой от семейството не е склонен да говори. Само да мине и този ден!... Като миналата година. И по-миналата. И още много години назад. След 5 октомври нещата винаги се подобряват, докато не наближи следващия.

Тази година обаче нещо е различно.

Само три дни преди заветната дата в залива недалеч от имението „Бранксъм“ се разбива кораб. За щастие, всички са спасени, но сред спасените се оказват трима будистки монаси от планините на Индия. И изглежда сякаш това е събитието, което генерал Хедърстоун е очаквал от десетилетия. Явно това ще е онзи 5 октомври, от който се е страхувал, но и който е започнал да очаква с нетърпение.

„Загадката на имението Клумбър“ е завладяваща история за убийство и тайни, която обхваща четири десетилетия и два континента, за да получи своето разрешение в родната на автора Шотландия. До края на живота си страстен привърженик на спиритизма и спиритуализма, на свръхестественото и необяснимото в природата, Артър Конан Дойл започва историята приятно, почти лежерно, само за да забърка един невероятен коктейл от стаен ужас и напрегнато очакване, засилващи се с всяка страница. Докато всичко не получи своята логична развръзка и обяснение буквално в самия край на разказа. Логична, доколкото логиката позволява човек да повярва в сили, отвъд всичко, което науката е способна да обясни.

Но докато бавно води читателя към кулминацията, авторът неусетно успява да го посвети и в някои нелицеприятни подробности за колониализма и за престъпленията, извършвани в негово име. Дали говори от името на шотландеца в себе си или от чисто човешка необходимост да осъди случвалото се на много места по света, всъщност няма значение.