"Първичен страх" на Уилям Дийл

Мартин Вейл е най-горещия адвокат в Чикаго и кошмар за всеки прокурор, срещу когото се изправи. Той е арогантен устат вундеркинд, известен с това, че след кратка кариера като държавен обвинител, е предпочел да започне да защитава високопоставени клиенти, готови да си плащат богато за услугите му. Колкото до справедливостта, според буквата на закона тя е имагинерно понятие, което се свежда до това кой ще излезе по-добре подготвен пред съдебните заседатели.

Току-що Мартин е успял да спечели дело за полицейско насилие на стойност почти осем милиона долара, заведено от предполагаемия мафиотски бос Джоуи Пинеро срещу окръга, щата и града. Осем милиона причини първенците на града и щата, пък и не само те, да изгарят от желание да го видят как се срива от пиедестала си. Ето защо при първа възможност същите го назначават за служебен защитник на обвиняем, когото Мартин просто няма как да отърве от присъда. Обвинението е желязно, доказателствата – необорими. Делото изглежда предварително решено, а провалът на дразнещия всезнайко – гарантиран. Много хора биха се радвали да видят как Мартин Вейл се проваля.

Така започва романът „Първичен страх“ на американския фотожурналист и писател Уилям Дийл, известен и на българския читател благодарение на трилърите си „Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, за който вече сме говорили, „Тай Хорс“ и други.

В „Първичен страх“ на подсъдимата скамейка е деветнадесетгодишният Аарон Стемплър, обвинен в ужасяващо престъпление. Наскоро Аарон е заловен буквално с окървавен нож в ръка над трупа на епископа на Чикаго – човек, когото всички познават като „Светеца от Лейкю Драйв“. Хората искат да видят убиеца мъртъв и по всичко изглежда, че няма сила, която да го измъкне от смъртната присъда, особено когато прокурор по делото е желязната Джейн Венабъл – един от най-трудните противници на Мартин Вейл. Двамата не се харесват по чисто професионални причини – приличат си твърде много – а всяка среща между тях в съдебната зала е като сблъсък на титани. Изглежда почти невъзможно да се намери нещо, което да се обърка за прокуратурата. Електрическият стол е повече от сигурен.

Но Мартин е в тази професия твърде отдавна и знае, че докато не се чуе последният удар на съдийското чукче, нищо не е сигурно на сто процента. Знае го и Джейн Венабъл. Тя е умна, хитра и най-вече решена да вкара всеки обвиняем зад решетките с възможно най-тежка присъда. Почти няма пропуски, а този път, знаейки срещу кого е изправена, е особено добре подготвена. Да спечели дело точно срещу Мартин Вейл за нея е въпрос на професионална чест. Тя не желае да му прости преминаването в лагера на противника и е готова да даде всичко от себе си, за да го накара да съжалява.

Междувременно кроткият заекващ Аарон упорито твърди, че отдавна има моменти, в които умът му просто изключва, и не помни да е извършил престъплението, демонстрирайки очебийно странно поведение. В тези моменти се поява зловещият Рой – неговото второ аз, което Аарон изглежда няма представа, че носи у себе си. Но дали наистина странният младеж страда от заболяване, което не позволява да носи съдебна отговорност, или просто е твърде добър актьор? На този въпрос търси отговор Мартин с помощта на психиатъра Моли Арингтън.

А дали и жертвата не е имала какво да крие? Дали няма да се окаже, че в разигралата се лудост няма невинни, а всички – живи и мъртви – са едновременно и жертви, и насилници?

Този път адвокатът на защитата има на своя страна твърде малко силни карти. Една от тях е бившият боксьор и настоящ студент по право Томи Гудман, когото той праща в родния град на обвиняемия, за да разбере колкото може повече за него. Може би там, в миналото на момчето има нещо, което може да обясни странното му поведение и в крайна сметка да разшифрова безумието, разиграло се в онази изповедалня в Чикаго.

По същото време Моли Арингтън се заема да разгадае какво се случва в ума на Аарон. Тя и Мартин знаят, че единственият начин да отърват момчето е да докажат, че действително страда от раздвоение на личността. Знаят обаче и че не искат да го оставят да се измъкне, ако симулира. Но кой може да каже със сигурност къде е истината? Дали в желанието си да спечели на всяка цена, Мартин няма да пусне по улиците на града един садистичен психопат?

С романа си „Първичен страх“ Уилям Дийл за пореден път доказва, че е изискан писател и съвършен разказвач, който няма нужда да експериментира, за да е интересен. Без да излиза от добре познатите жанрове на съдебния трилър и психотрилъра, той успява да изгради сюжет с драматични обрати, достоен и за най-претенциозния читател. Не е изненада, че през през 1996 г. по романа е заснет и едноименния филм с Ричард Гиър в ролята на Мартин Вейл, а Едуард Нортън прави своя кинодебют в ролята на Аарон Стемплър.

"Хулигани" не е роман за хора с изтънчен вкус

БНР Радио Видин

Преди двадесет години в идиличното градче Дюнтаун, някъде в американския щат Джорджия, федералният агент Джейк Килмър е прекарал едно незабравимо лято. Лято, споменът за което все още е неговата спасителна ниша, когато има нужда да остане сам със себе си, когато не е сигурен че е направил правилните избори. Един приказен, съвършен момент, точно преди да замине за Виетнам, когато е имал всичко. Имал е приятели, имал е любов, имал е мечти и кураж за десетима.

После нещата са тръгнали в посока, която не е предвиждал, за да се превърне днес в един от водещите специалисти по въпросите на мафията и по-конкретно на нейното зловещо разклонение, наречено Синсинатската Триада. Години наред успява да върви в следите на членовете ѝ, да избягва куршумите ѝ, да навлиза все по-надълбоко в корупционните ѝ схеми, а ето че днес е свила гнездо точно в Дюнтаун. В някогашното идилично място малките семейни магазини са изчезнали, тихите улици и елегантните къщи са отстъпили встрани или въобще са изчезнали. За сметка на това са разцъфтели стриптийз барове, окъпани в неонови светлини казина и дори огромен хиподрум. Върти се бизнес за стотици милиони, а Триадата завзема сантиметър по сантиметър и цент по цент града и хората.

И ето че на някого най-сетне явно му писва и започва да избива „силните на деня“, превръщайки градчето в кървава баня. Някой изглежда е решил да вземе закона в свои ръце и да прочисти улиците на Дюнтаун от мафията с нейните собствени средства.

Като най-вещ по въпросите, свързани с Триадата, Джейк получава задача: да замине за Дюнтаун и да разбере кой иззема функциите на закона. А на негова страна е отрядът на Хулиганите – доста пъстра колекция от бивши ченгета, всеки със своите си отклонения, но лоялни и решени да наложат реда отново. За него е като завръщане в къща, пълна с призраци, някои от които все още са живи. И той е решен веднъж завинаги да разчисти сметките си… по един или друг начин. Време е да застане пред старата любов и онези, които е наричал приятели, пред всички, чиято липса е усещал двайсет години да боде като камъче в обувката, и да пренареди по нов начин онази спасителна нища. Да изхвърли всичко, събирало прах десетилетия наред, за да може при повторното си тръгване от Дюнтаун да започне начисто.

С Хулиганите зад гърба си Джейк се залавя да разплита окървавеното кълбо от връзки и интереси, от причини да убиваш или да бъдеш убит. Не е готов да спре дори в името на старите познаства. Дори в името на някогашната любов.

Той и новите му помощници са безкомпромисни и невъзпитани, говорят грубо, мръсно и направо. Точно както и стрелят, когато се налага. Те не искат да впечатляват никого, не харесват никого и нямат нужда да бъдат харесвани, дори напротив. Не харесват блясъка на неона и грохота на ротативките, не понасят миризмата на мръсните пари. И май въобще не са сигурни дали си струва да преследват онзи или онези, които са се заели да прочистят улиците на Дюнтаун от боклука. Но пагонът задължава, дори когато вече си в пенсия, а законът казва, че когато убиваш престъпник, ти самият се превръщаш в такъв.

И ето го Джейк, отново тук и все пак в един съвършено непознат град, въоръжен само с уличния си език, пистолета си и с колекция от избледнели спомени. Време е да вземе не едно трудно решение и да затвори кръга. Или да го разкъса и да поеме в нова посока. При това трябва да го направи грубо, по хулигански.

Романът „Хулигани“ на американския фотожурналист и писател Уилям Дийл не е за хора с изтънчен вкус. Хуморът в него е мрачен, а езикът поразява като куршум, точно както и в останалите романи на хитовия писател.

Уилям Дийл е роден в Ямайка на 4 декември 1924 г. и започва да пише едва на петдесетгодишна възраст, когато решава, че иска да опита нещо различно от фотожурналистиката, с която дотогава си е изкарвал хляба. След успеха на първия му роман, озаглавен „Машината на Шарки“, Дийл се премества да живее в Сейнт Саймънс, където остава в продължение на 15 години и през това време завършва още осем трилъра. Сред тях е „Първичен страх“, който в последствие получава и своята блестяща филмова версия с Ричард Гиър и Едуард Нортън в главните роли. „Машината на Шарки“ също е филмиран с участието на Бърт Рейнолдс.

Умира от аневризма на 24 ноември 2006 г. в Университетската болница в Атланта, Джорджия. По това време е жител на Уудсток и до смъртта си е работел по своя десети роман.