Смърт на Ривиерата

Втората световна война все още е болезнен спомен през 50-те, но светът вече прави всичко по силите си да остави миналото зад гърба си. Хората искат живота си отново нормален. Бившият военен пилот Бил Дилън също. За да го постигне обаче, се налага да открие една жена, която не иска да бъде открита. А междувременно по крайбрежието на цялата Френска Ривиера са започнали да изникват фалшиви банкноти. Полицията не успява да се справи, но все пак стига достатъчно далеч, за да разбере, че зад престъпната организация стои поне един англичанин. Тоест имат нужда от друг англичанин, ако искат да разплетат престъпната мрежа.

Ето защо един ден Бил Дилън слиза от ферибота на френския бряг на Ламанша без да подозира, че на борда има още двама души, с които съдбата скоро ще преплете пътя му по неочакван и опасен начин. Двама, които той най-малко би искал да са наоколо, ако ги познаваше. Инспектор Мередит от Скотланд Ярд и сержант Фреди Странг също са на ферибота в преследване на неуловим фалшификатор на пари, чиито следи водят от Лондон към Дюнкерк, а оттам в крайна сметка и към прелестния град Мантон в сърцето на Ривиерата. Добродушният инспектор Блампиньон от местната полиция има нужда от помощ, за да локализира и обезвреди фалшификатора „Чоки“ Кобет, а кой познава по-добре Чоки от инспектор Мередит, който веднъж вече го е арестувал!

Романът „Смърт на Ривиерата“ на британския писател Джон Бюд започва според всички правила на жанра, след което продължава в същия дух. Нищо чудно, като се има предвид, че авторът твори именно в първата половина на ХХ век и това време му е повече от познато.

Независимо от желанието си да не разкриват кой с каква цел е стъпил на френска земя, Мередит, Странг и Дилън все пак се озовават замесени в една и съща история, макар и преследващи различни цели. А сцена на действието се оказва вила „Палома“ – домът на ексцентричната вдовица госпожа Неста Хедъруик и няколко нейни роднини и приближени. В разкошната къща подслон са намерили една леко изкуфяла компаньонка, една красива и неочаквано разумна племенница, един потаен не особено успешен художник и един безотговорен плейбой, който няма навик да мисли за последствията от постъпките си. И почти всички имат какво да крият – една чудесна предпоставка за перфектната комбинация от неприятности.

Въпреки мрачното си заглавие, истината е, че в романа смърт няма почти до края на разследването. Не че съвсем липсва, де. Сюжетът около преследването и разкриването на схемата за фалшиви пари е така майсторски заплетен, че липсата на убийци и убити не се усеща. Но за онези почитатели на криминалните романи, които имат нужда от поне един труп до края на първа глава, тази книга ще е изненада, защото тяло няма почти до края. Е, накрая все пак изниква едно, но само колкото да придаде естествен завършек на историята.

 „Смърт на Ривиерата“ е от онзи тип „уютни“ криминалета, чието действие се развива на красиво място, а героите са общо взето симпатични, дори някои от престъпниците. А Британската библиотека се заема да събере и изтупа от прахоляка цяла поредица такива произведения, част от които е и това. В поредицата намират място творби на редица британски автори от „Златния век“, т.е. предимно от 20-е и 30-те години на ХХ век – време, в което пишат творци като Агата Кристи, Марджъри Алингам, Филип Макдоналд, Дороти Сейърс, Джон Бюд и други.

Джон Бюд е творческия псевдоним на писателя Ърнест Карпентър Елмор. От всичките му над тридесет романа обаче, „Смърт на Ривиерата“ е първият, в който действието се развива извън Обединеното кралство. Писан е в доста късен етап от развитието на писателската му кариера, което вероятно обяснява желанието за промяна на декора, обичаен за другите му произведения.

Доста популярен преди няколко десетилетия, днес Джон Бюд вече е малко непознат за новите поколения почитатели на криминалния жанр, така че „Смърт на Ривиерата“ вероятно ще е приятно лятно четиво да онези, които тепърва ще открият този автор.