Холи Гибни отново е на линия

БНР Радио Видин

2021 г. Светът е в локдаун. Ковид-19 вършее, убивайки хиляди на ден. В разгара на пандемията и точно след погребението на майка си, последното от което има нужда Холи Гибни е да поема нов случай на изчезнал човек. Но Пени Дал изглежда умее да е упорита, не само защото в случая става дума за изчезналата ѝ дъщеря.

Очевидно класическото начало за криминален роман обаче е само уловка, защото това, което следва е не просто криминална история, а истински пълнокръвен кошмар с дъх на развален черен дроб. Точно по специалността на Стивън Кинг! С щипка ковид за разкош.

Триумфалното завръщане на Холи Гибни, една от любимите героини на „Краля на ужаса“, вече е налично и на български език. Романът „Холи“ обаче ни запознава с една нова нейна версия. От срамежлива, но дръзка и етична отшелница в „Мистър Мерцедес“, Холи израства до партньорка на Бил Ходжис в „Търси се“, докато в третия роман от поредицата – „Край на дежурството“ – тя вече е пълноценен и доста корав на моменти частен детектив. В „Холи“ трансформацията ѝ е завършена точно навреме, защото ѝ се налага да се изправи напълно сама срещу двама невъобразимо покварени и брилянтно прикрити противници.

Когато Пени Дал звъни в агенцията с молба да поемат случая с изчезналата ѝ дъщеря Бони, моментът е възможно най-неподходящият. Холи е сама, партньорът и Пийт е с тежък ковид, а майка ѝ току-що е починала заради собствената си политическа глупост. Нещо в Пени обаче твърде много напомня на Холи за собствената ѝ майка, принуждавайки я да отстъпи от решението си да не контактува с никого, докато пандемията вилнее по света.

А някъде съвсем наблизо, само на няколко пресечки, живеят възрастните професори Родни и Емили Харис. Олицетворение на буржоазната почтеност, почти деветдесетгодишни, женени от няколко епохи, но все още напълно отдадени един на друг полупенсионирани доживотни академици, те крият зловеща тайна. В мазето си, разбира се! Къде другаде човек би могъл да скрие най-мрачните парчета от себе си!

„Холи“ не е от романите, в които читателят до последно се чуди кой е убиецът. Напротив. Злодеите в него са още на първите страници с всичките си странности и проблеми. Защото и психопатите срещат трудности все пак, особено пък когато са на възрастта на двамата професори.

Почитателите на Стивън Кинг вероятно вече са си дали сметка, че той описва с изключително майсторство децата в своите романи, но не по-малка привързаност и разбиране показва и към по-възрастните си герои. Роди и Ем например са просто страхотна възрастна двойка, ако се абстрахираме от факта, че са злодеи. Въпреки възрастта си обаче, те са проницателни, търпеливи и напълно безмилостни. Вероятно именно това ги прави да изглеждат и плашещо реалистични. Мисълта, че никой никога не би очаквал точно тези двамата да са способни на изумяващи престъпления, ги прави по-страховити от всичко друго.

Обичайно за него, и в „Холи“ Стивън Кинг залага на протагонисти, твърде несъвършени и поради това вероятно смущаващо близки до обикновения човек. Те вземат лоши решения, от които никой не е предпазен, размивайки границите между добро и зло, напомняйки, че никой не е застрахован срещу това да се превърне в психопат за някого.

Романът „Холи“ е едно изключително завръщане към образа на Стивън Кинг като майстор на психологическия трилър. Историята е обезпокоителна, мистериозна, провокираща размисъл, без да включва никакви свръхестествени елементи, а целият ужас се изгражда около човешката жестокост и способността ѝ да разбива всякакви граници, докато се чувства безнаказана. Жестокост, която е трудно да бъде осмислена, колкото и често да се сблъсква човек с нея в реалността.

След всички романи, които е написал, Стивън Кинг изглежда е достигнал до прозрението, че най-големите ужаси са онези, които хората са способни да си причиняват един на друг, а най-кошмарните чудовища се крият в тъмните ъгълчета на човешкия ум.