През май 1992-а някъде в Дания група четвъртокласници е на излет
сред природата. Разходката им обаче се превръща в кошмар, когато в близкото
блато се натъкват на труп, докато играят на криеница. Без да искат, малчуганите
са намерили една от жертвите на вилнеещия в околността по това време сериен
убиец. Малко по-късно убиецът е заловен и на свой ред умира в затвора. Но след
него нещо все пак остава живо.
Тридесет години по-късно, една жена изчезва от дома си след
като седмици наред е била тормозена от неуловим преследвач чрез смущаващи
съобщения в чат приложение. Нечий болен ум се е постарал да превърне живота на
Силие Томсен в пълен кошмар преди в крайна сметка да ѝ го отнеме. А тъкмо е започнала да си стъпва на
краката след тежък развод.
С разследването на това изчезване се заемат агентите Ная
Тулин и Марк Хес, вече познати на читателите от смразяващия трилър „Кестеновия
човек“ на датския писател и сценарист Сьорен Свайструп. Сега Свайструп отново събира
двамата бивши партньори във втора книга, озаглавена „Игра на криеница“, за да
ги прати по кървавите следи, оставени от поредния психопат.
Разнищвайки загадката около смъртта на Силие Томсен, Тулин и
Хес проумяват, че някой използва невинна детска броилка, за да я превърне в
часовник, отмерващ последните мигове живот на жертвите му. Различни хора
започват да получават обезпокоителни свои снимки под формата на съобщения,
придружени с цинични рими, наподобяващи стара песничка, използвана от датските
деца при игра на криеница. Очевидно седмици наред някой дебне и преследва
хората, но полицията е безсилна или поне е такава, докато без да са го искали,
в разследването се оказват замесени именно Ная Тулин и Марк Хес.
Двамата бързо се досещат, че убиецът може би не започва
кървавата си серия с горката Силие Томсен. Само преди две години Дания е
разтърсена от неразкритото все още убийство на 19-годишната Каролине Холст.
Полицията така и не намира категорични следи към виновника, въпреки натиска от
страна на Мари – майката на Каролине. Но ето че сега изглежда същият убиец е
набелязал и преследва нови жертви, а Тулин и Хес са принудени да работят отново
заедно, докато се опитват да изградят живота си поотделно след болезнена
раздяла.
Двамата за пръв път се сблъскват с подобен убиец, при който
сякаш няма общ модел на жертвите. Те са и мъже, и жени, на различни възрасти,
от различни професионални съсловия. Единственото общо помежду им е, че всички
са в процес на развод или са вече разведени и имат деца. Дали в това пък не се
крие причината да бъдат набелязани?
А докато полицията се опитва да работи под нарастващия
обществен и медиен натиск, една майка все още не се е отказала да разбере кой и
защо е убил дъщеря ѝ. Мари
Холст е напът да изгуби и малкото останали здрави парченца от семейството си,
докато търси неизследвани нишки към причините Каролине да ѝ бъде отнета по най-бруталния
възможен начин. Дали убийството няма нещо общо с тайните на момичето, които
започват да изплуват едва сега? Тайни, които карат Мари да започне да се пита
доколко наистина е познавала дъщеря си.
„Игра на криеница“ всъщност е точно това, което казва
заглавието. В този роман като че ли всички се крият един от друг, но преди
всичко от себе си. А всеизвестно е, че когато имаш какво да криеш, е лесно да
се превърнеш в жертва. Играта на криеница с истински убиец никога не е била
по-зловеща. Сьорен Свайструп е изключително добър в създаването на зловеща
атмосфера, така характерна за скандинавските трилъри, може би защото наистина
знае как да остави въображението на читателя да участва активно в създаването ѝ.
Сьорен Свайструп е датски сценарист и писател, чието име стои зад редица успешни филми и сериали преди да реши да опита да бъде и писател. И очевидно в писането на трилъри се справя също толкова блестящо. Романът му „Кестеновият човек“ излиза от печат през 2018 г., а през 2021 г. се превръща и в минисериал, като сценарият отново е на Сьорен Свайструп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар