Преди кафето да изстине

БНР Радио Видин

В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който успее да дочака точния момент, има уникалната възможност да пътува назад във времето, спазвайки строги правила, разбира се. Какво би била Япония без правила! Но пътуването е съвсем за кратко – започва с наливането на чаша кафе и пътешественикът трябва да се върне преди то да изстине. Не бива да става от стола и не може да променя настоящето, каквото и да направи в миналото. Магията не работи така.

Романът „Преди кафето да изстине“ на японския писател Тошиказу Кавагучи ни кани на кафе и филийка с домашно масло в кафене „Фуникули-фуникула“, където съдбите на петима човека и един призрак са напът да се преплетат.

Разказана като поредица от четири кратки горчиво-сладки романа, историята на това странно място ни запознава първо с красивата и самоуверена Фумико, която очаква предложение за брак от приятеля си, но Горо има да ѝ казва нещо съвсем различно. Отчаяна, седмица по-късно Фумико се връща с идеята да изиграе по нов начин момента на онзи съдбоносен разговор, да каже точните думи и… Всъщност и какво, при условие, че Горо вече е на другия край на света, а настоящето не може да бъде променяно?

След Фумико е ред на Котаке, на Хираи и на Кей. Четири жени, пожелали да превъртят времето, въпреки очевидното безсмислие. Какво биха могли да променят? Ако настоящето ще си остане същото, защо изобщо да си причиняват отново болката от онова, което биха искали да поправят по някакъв начин?

„Преди кафето да изстине“ е трогателно и емоционално преживяване с поглед върху човешкия опит, основано изцяло върху характерите на героите. Използвайки пътуването във времето като средство и с типичната за източните култури философия, Тошиказу Кавагучи изследва човешкия опит, върховете и паденията, болката и радостите. Показва, че тъмнината не може да съществува без светлината и че надеждата никога не умира, макар че понякога не винаги е такава, каквато сме си я представяли. С характерната за японците изискана деликатност, той улавя нещо много човешко, което обаче дава отговор на въпроса какво означава да живееш и да обичаш.

„Преди кафето да изстине“ е сравнително кратко четиво, в което героите са съвсем обикновени човешки същества, които живеят и реагират на ситуациите такива, каквито им ги поднася съдбата. Те имат своите различия (неразбирателства със семейството, недоразумения в любовта, здравословни проблеми и други подобни), но всички до един са от хората, които ти се иска да срещнеш отново. Освен това всички имат за какво да съжаляват, думи, които биха предпочели да не са си спестили. И ето че кафенето „Фуникули-фуникула“ им дава шанс да поправят грешките, макар и без шанс да променят нещо тук и сега.

Когато обаче предприемат своето пътуване, оказва се, че нещата не за всеки се развиват така, както си ги е представял. Че може би все така не са в състояние да изрекат думите, които биха искали, и да разкрият чувствата си. А дори и да успеят, в крайна сметка трябва да продължат да живеят с настоящето такова, каквото е. Тогава струва ли си?

Въпреки че не прекарва особено много време с когото и да било от героите, читателят успява да ги опознае достатъчно, за да ги усети близки, да опознае живота на всеки от тях – всеки на пръв поглед обикновен, но същевременно така необикновен. Като нас, те също правят предположения и прибързани заключения, бягат от онова, което смятат за твърде болезнено и неприятно. И се променят. Приемат онова, което са си мислели, че няма да могат, вземат решения, на които не са подозирали, че са способни.

Тошиказу Кавагучи е писател, сценарист и режисьор, роден в Осака, Япония. Романът му „Преди кафето да изстине“ е адаптиран за пиеса, с която Кавагучи печели голямата награда на десетия фестивал на драмата в Сугинами. След него той издава също „Разкази от кафенето“, „Преди да избледнее паметта ми“, „Преди да кажем сбогом“ и „Преди да забравим добротата“.