Помните ли трилогията „Змей закрилник“ на Симона Панова?
Помните я, разбира се. Е, каквото и да сте си мислели след финала ѝ, нищо не е свършило. На ход са
самодивите!
Романът „Градска самодива“ е ново начало за видинските
безсмъртни – закрилници и врагове. Той поставя началото на нова история,
следваща събитията от „Змей закрилник“. Змейове, самодиви, юди и орисници,
караконджули и вампири – всички те все още са по улиците на старопрестолния
Видин и преследват своите си цели. Но градът вече не е същият. Позициите са
пренаредени и на сцената са се появили нови лица.
От унищожителната битка за Видин, с която завършва
трилогията „Змей закрилник“, са минали едва шест месеца. Раните все още зеят в
реалността. Загиналите са толкова много, че светът на безсмъртните е на ръба на
оцеляването. Видин има своята нова царкиня, а тя – своя верен змей.
Равновесието е възстановено, но е по-крехко отвсякога, защото онези, които
трябва да го пазят, са останали само една уморена шепа. Последните порти към
Оня свят все още са охранявани денонощно, но тъмнината отвъд тях намира все
повече пробойни, все повече начини да се промъкне до апетитните човешки
страхове, с които се храни.
Освен нова царкиня и нов змей закрилник, за съжаление,
градът си има и нови врагове. По-лошата част от Караогнянови може и да е
мъртва, но не е изгубена. Само злото им е сменило облика и средствата си. И
макар един от тях да е поел опазването на Видин и новата царкиня за своя мисия,
не бива да забравяме, че когато Караогнянови – живи или мъртви – са в два
враждуващи лагера, никой не е в безопасност.
Един караконджул обаче не само че не се бои, а има свои
планове. Кръволок има нужда от разнообразие в менюто си и е готов на всичко, за
да си осигури вкусни човешки страхове. Те, караконджулите, това правят – хранят
се със страховете на живи и мъртви. Но Кръволок е зажаднял за тези на живите и
е готов да отприщи истинско бедствие, за да си ги осигури. Той знае, че онези,
които могат да му създадат неприятности, са твърде малко. Останали са само
петнайсет посестрими – юди и самодиви. Твърде малко, за да го спрат, но
предостатъчно, за да се окажат неволни съучастници в план, който може да
промени съдбата на целия град, а защо не и на света.
Сред тях са Срацимира и Юлия – две градски момичета, толкова
несъвместими, че сякаш са обречени да са приятелки или смъртни врагове. Те
избират второто. Противоположностите може би не винаги се привличат, но в
техния случай някак си е проработило. Самодива и юда приятелки? Защо пък не?
Нима не са две проявления на едно и също? Светлината и сянката на женската
сила, интуицията и изкушението, изцелението и разрушението. Разум и емоция.
Ако Юлия няма проблем с трансформацията си и дори ѝ се наслаждава, то Срацимира все
още търси отговори на бодливи въпроси. Например колко от себе си можеш да
жертваш, за да заслужиш и постигнеш нещо по-голямо? И как да останеш
равнодушен, когато на всяка крачка те дебнат разрушителни емоции като страст,
гняв, страх или ненавист.
Всъщност двете все още нямат ясна представа кои са и какви
са. Наскоро посветени, момичетата все още се обучават, когато по улиците на
Видин и околните села плъзват вампири. Изненадващо много вампири! И се налага
много бързо да поемат ролите, за които са създадени – на лечителки, стражи и
воини.
Усетили назряващата опасност, самодивите и юдите търсят
помощ за справяне с проблема. По-точно търсят глогъри. Мелези. Деца на вампири
и обикновени смъртни, единствени способни да откриват и унищожават кръвосмучещата
напаст.
И ето че вманиачената по стерилната чистота Срацимира се
оказва принудена да приеме в дома си мълчаливия Явор, един от тримата глогъри,
откликнали на призива на Зорницата и Вечерницата. Оплесканият с вампирска кръв
ловец и обсебената от чистотата самодива сякаш няма как да съществуват в една и
съща реалност. А се налага. И когато противоположностите бъдат принудени да
делят не само пространство, но и съдба, искрите от този сблъсък могат да се
превърнат в светлина или да направят всичко на пепел.
Ето ти заплетена шевица от житейски нишки, каквато и трите
орисници не са способни да предвидят!
„Градска самодива“ е поредното доказателство, че в
българския фолклор има не само дух и магия, на и модерен лукс. Че митовете
могат да говорят на съвременен език, да носят кубинки и кожени дрехи, да живеят
по нашите улици, да страдат, обичат и воюват с нас и заради нас.
А като се замислим, това всъщност си е история за женската
сила. За любовта и дълга, за цената на изборите, които правим и за сблъсъка между
минало и бъдеще. История, в която Видин не е просто фон, а един от героите. И
може би най важното – това е история, която ни казва, че чудесата все още
съществуват и може би се случват някъде съвсем наблизо. Просто са сменили
адресната си регистрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар