Спасителката на Кръга

Розара и най-добрата ѝ приятелка Беа, с които вече се познаваме от романа „Изпитанието на Розара“, вече са истински магьосници, след като са издържали изпитанията си пред Кръга на лунната светлина. Имат обаче дългове за връщане към приятели, които са били до тях в най-трудните им моменти и тези дългове са не само морални – те са конкретни обещания, от онези, които не можеш да нарушиш без да презреш себе си. Един от тези дългове е към тъмнокожия южняк Шоранди и е дошъл моментът за разплатата.

Така започва новото приключение на Розара и Беа, и романът „Спасителката на Кръга“ от българският писател и преводач Никола Чалъков, втора книга от поредицата „Кръгът на лунната светлина“.

Макар и бивш крадец, Шоранди очаква разплата не в злато и скъпоценни камъни, а в готовност момичетата да тръгнат с него към непознати земи, да се изправят пред неизвестни опасности и врагове. А и да не го очаква, дългът си остава, нали? Дори и да си мислиш, че имаш избор, всъщност нямаш, ако искаш да опазиш съвестта си чиста.

А Шоранди всъщност е късметлия. Не всеки може да се похвали, че две магьоснички му дължат услуга. Две услуги тоест! Точността преди всичко!

Дошъл е обаче и момент кралство Тирилия да се изправи пред враг, с когото отдавна не са мерили сили. Не е време за пътешествия из несигурни земи – били те близки или далечни, – нито пък е време за любов. Но пък любовта, точно както и войната, никога не питат. Няма как да ги избегнеш – можеш само да ги посрещнеш и понесеш. Някак. С достойнство и чест. Или да избягаш, ако можеш. Ако има накъде.

Розара не е от хората, които бягат. Не я плаши нито тъмната магия на Юга, нито ледът на Севера, нито дори любовта. Пред нея всяка стъпка има име и лице. Има причина да продължава напред, когато е най-удобно да избереш ленивата леснота на отстъплението.

„Спасителката на кръга“ доразвива идеята за един свят, в който е много лесно да повярва човек, въпреки че в същото време е и мащабна история за измислен свят, в който реалността и магията съществуват рамо до рамо и никой няма проблем с това.

Романът разгръща историята в две посоки, в два противоположни края на света. От едната страна е Северът, където огнената магьосница Игнис се изправя срещу минало, към което се е надявала никога да не се връща, за да предотврати война между тамошните племена и кралство Тирилия. От другата е Югът – земята отвъд Трите морета, където магията е различна, политиката и правилата са други, а Розара и приятелите ѝ трябва да се справят с всичко това и да оцелеят, докато преследват своите цели.

На Юг Розара е въвлечена в интриги и политически борби, а изборите се оказват трудни. Доверието се печели бавно, с малки жестове, с точните думи, с готовност да споделиш опасността, независимо колко е голяма. Да застанеш ли до бунтовниците? Да помогнеш ли с риск да изгубиш себе си? Какво точно е „правилно“ в един свят на диаметрално противоположни истини? На едно момиче се налага бързо да порасне и да превърне магията от дар в своя отговорност. И да приеме, че понякога най-голямата смелост е просто да продължиш напред.

На Север пък историята на Игнис носи друг вид напрежение. Суровостта на северняците, старите вражди и тревогата от неизбежното са само част от предизвикателствата, пред които червенокосата магьосница се изправя, докато се опитва да открие момиче с необикновена дарба, а следите понякога са в снега, но друг път са в спомените на хората. Друг път пък съвсем липсват и тогава остава само собственият ти инстинкт за правилно и неправилно, за морално и подло. До къде се простират верността и дългът и каква цена е склонен човек да плати за мира? Това са въпроси, на които Игнис трябва да открие отговорите сама, а магията е безсилна да ѝ помогне в търсенето им.

А не са ли всъщност това въпроси, на които самите ние трябва да намерим своите отговори? Със или без помощта на магията.