Невероятната година на Бен Ейткен в Полша

През 2016 г., докато Обединеното кралство е на прага на безпрецедентен разкол заради задаващия се Брекзит, един англичанин от Портсмут, както си седи в сауната, решава, че иска да опознае Полша. Просто така! Защо пък не? „Просто така!“ очевидно е достатъчно сериозен мотив за страната му да напусне Европейския съюз, та защо той да не отиде да живее за една година в Полша поради същата причина. Възможно ли е всъщност причината за един от най-сериозните трусове в историята на Европейския съюз да е „Просто така!“?

Четири дни след този съдбоносен престой в сауната и броени дни преди референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз Бен Ейткен каца в Познан и започва невероятната му година в Полша. Започва и пътеписът му „Риба и пържени картофки – Моята невероятна година в Полша“.

Въпреки че Брекзит сякаш наднича от всеки ъгъл в книгата, Ейткен не позволява политиката да го разколебае в желанието му да опознае полската култура и особености, докато говори за забележителностите на страната. Не го допуска дори и след като изпуска автобуса до Аушвиц – място, на което имаш чувството, че „всичко, което правиш, е неуместно и неуважително, а това, че си жив, граничи с безочлива арогантност“. Все пак стига до някогашния концлагер, където добавя още една причина към списъка от уважителни такива, поради които Полша не обича пришълците. Полша не е видяла нищо добро от пришълците, което все още оказва влияние върху вътрешната и външната ѝ политика.

Което не е причина Бен да не намери подслон в къщата на непознато полско семейство и техния домашен плъх в коледната вечер.

Всъщност Бен не заминава съвсем „просто така“. Той наистина иска да разбере защо толкова много поляци емигрират в родната му Великобритания през последните години. Няма нищо против емиграцията, но иска да я разбере. А как да разбереш от какво бягат хората, ако не опиташ от същото?

Започвайки работа в ресторант за бързо хранене, където бели картофи и чисти риба за минимална дневна надница, Бен Ейткен се потапя в живота на обикновените поляци и получава изненадващи прозрения за техните културни традиции, политически възгледи и обществени нрави, както и защо няма място за големите хора в Бостън, Линкълншир, според местните жители, пък и в обществото като цяло. Освен това започва все по-често да се замисля и за собствените си предразсъдъци, за възпитанието си, за любовта, привличането и приятелството и разликата между тях. Осъзнава от първа ръка как ниското заплащане и дългото работно време стават причина цяло едно поколение поляци да търсят по-добър живот във Великобритания. Което пък води до противоречиви изводи за структурата на Европейския съюз и склонността му към самоунищожение и мазохизъм, изразяващи се в насърчаване на миграцията. Но пък наблюдава се и насърчаване на единството и интеграцията. Насърчава се приемането на Другите. Или поне Бен Ейткен ги приема като нормално, защото, както сам казва:

„Аз обичам Другите. Не съм ли и аз Друг? Както и вие?“

Но не се заблуждавайте! Полша си иска хората, както обяснява една кандидатка за полско гражданство.

Та какво трябва да знае човек за Полша, ако не иска да се озове в ситуация да обяснява защо замерва с дюнер кебап статуята на непознат нобелов лауреат в Краков? На първо място трябва да знае, че в Полша има електричество, тротоари и минимален доход, каквито и предубеждения да сте имали досега. На второ, че Полша с всичките си недостатъци, има с какво да накара човек да се влюби в нея, в хората ѝ, в културата, историята и манталитета ѝ. Има с какво да те спечели и да те накара да искаш да се връщаш при нея без да си сигурен, че можеш да обясниш причините. Но изразът „Полска Ривиера“ все пак си остава оксиморон, поне според Бен.

„Риба и пържени картофки – Моята невероятна година в Полша“ е завладяващо пътуване през културата на Полша, но и мъдро послание за важността на взаимодействието с други култури и за запазването на връзките с Европа. Книгата напомня, че еднакво важно е както да познаваме другите и да не се страхуваме от тях, да ги приемаме и да бъдем приемани, така и да съхраним себе си като част от културното многообразие, залегнало в основния принцип на обединена Европа – „Единни в многообразието“.