Къщата в лазурното море

Лин Бейкър работи в Службата за контрол на магическата младеж от 17 години и няма никакво желание да променя каквото и да било в живота си. Има си своята малка къща в града, няколко слънчогледа в градината и не особено дружелюбната котка Калиопа, която на практика си е олицетворение на злото. Има си и подложката за мишка с морски пейзаж и въпрос: „Не ти ли се иска да си тук?“, а също така излишни килограми и високо кръвно. Правилата и разпоредбите на Службата са настолното му четиво, по което от години не просто работи, а неусетно е подчинил целия си живот на тях. И му харесва.

Добре де, „харесва“ може би е силно казано, но е безопасно и сигурно, което означава, че трябва да му харесва. Докато следва правилата и разпоредбите, може да се надява на възможно най-малко внимание от страна на прекия си началник госпожица Дженкинс и на никакво от Най-висшето ръководство на Службата. Всеки знае, че колкото по-малко привличаш вниманието на началството, толкова по-добре.

Но един ден в отдела пристига известие, че Най-висшето ръководство призовава Лин Бейкър. И балонът на спокойствието се пука, а Лин и Калиопа се озовават във влака, на път към мистериозния остров Марсий, приютил в старо сиропиталище група още по-мистериозни магически деца.

С неочакваното пътешествие на Лин Бейкър започва романът „Къщата в лазурното море“ на американския автор Т. Дж. Клун, за когото вече сме споменавали във връзка с друг негов роман – „Шепотът под вратата“.

Лин Бейкър е незабележим, безкрайно честен, някак неосъзнато мил мъж на около 40 години, който до момента е преминавал през живота почти незабелязано. Време е обаче това да се промени.

Той е убеден, че за седемнайсет години работа в Службата за контрол на магическата младеж е видял всякакви чудатости, срещнал е всички възможни видове подрастващи магически същества. Въоръжен с целия си опит, той с готовност тръгва към Марсий, решен да оправдае доверието на Най-висшето ръководство. Какво толкова пък може да види, което вече да не е срещал?

Оказва се обаче, не в Марсийското сиропиталище го очакват деца, каквито не си е представял, че съществуват, а едно от тях е самият Антихрист – Луцифер, син на Дявола. Само дето Луцифер или Луси, както предпочитат да го наричат всички, е шестгодишно хлапе с афинитет към качествена музика, зловещо чувство за хумор и огромно желание да докаже, че е добро дете, независимо от паяците, които понякога оплитат ума му. А заедно с Луси на острова са намерили убежище гном, нимфа, двукрако драконче, померан-превръщач и неопределимо зелено желе. И Артър Парнас – директорът на сиропиталището, който очевидно няма нито един панталон, който да му е по мярка на дължина. За сметка на това обаче има свои тайни, които да крие от чиновници като Лин.

И тази пъстра компания по някакъв начин, въпреки цялото си, на моменти доста мрачно очарование, очевидно по някакъв начин застрашава света или поне така твърдят четиримата от Най-висшето ръководство. А Лин Бейкър е тяхното средство да спрат ужасяващия край и има един месец да се произнесе за съдбата на Марсийското сиропиталище и обитателите му.

Горкият Лин винаги е подозирал, че да работи лично за големите шефове вероятно би било стресиращо, но въобще не си е представял, че ще е чак толкова зле. Определено по-стресиращо от това да работиш под прякото ръководство на госпожица Дженкинс, която поне не може да те подпали с поглед, колкото и да ѝ се иска. Още по-малко пък си е представял, че ще се налага през това време да спасява невръстния Антихрист от собствените му кошмари, да спи с добродушно чудовище под леглото и да носи къси панталони, докато преследва въображаеми човекоядни змии из гората около сиропиталището.

Очарователна, остроумна, причудлива, искрена и вдъхновяваща, „Къщата в лазурното море“ е хипнотична фентъзи история в характерния за Т. Дж. Клун магически реализъм. Под привидно сладката, вдъхновяваща история за любов, нежност и всепобеждаващо добро обаче, се крие една далеч не толкова лесна тема – тази за сиропиталищата, изоставените деца и мястото им в свят, който не е от най-дружелюбните. В едно свое интервю Т. Дж. Клун твърди, че идеята за романа му идва, когато научава за подобни институции в Канада, в които през 60-те години на ХХ век правителството насилствено извежда от семействата им деца на коренното население, за да ги настани в социални домове.