Хипотезата на злото

Лъвицата, която убива малките на зебрата, за да нахрани своите малки, добра ли е или зла? Ако на земята съществуваше само един-единствен човек, дали той щеше да е добър или лош? Съществува ли необходимо зло? Възможно ли е да правиш зло, за да сътвориш добро, или правейки добро, всъщност да създаваш зло?...

Пред тези въпроси се изправя агент Мила Васкес от отдела за издирване на изчезнали хора, в романа „Хипотезата на злото“ на италианския писател Донато Каризи.

Историята се впуска дълбоко в мрака, за да ни покаже какво се случва понякога с онези, които изчезват безследно. Мила Васкес е от хората, които ежедневно се срещат с лицата им. Те я гледат от снимките по стените в Лимбо – отделът за издирване на изчезнали хора, а нейната мисия е да направи така, че никой от тях да не бъде забравен. И ако утре снимките някак изчезнат, следите от изчезналите пак ще останат, но по кожата ѝ.

„Хипотезата на злото“ е продължение „Шепнещият“ – първия роман на Донато Каризи. Агент Мила Васкес вече седем години се бори с онова дълбоко зло, което се завръща отново и отново, за да почука на вратата ѝ.

„Защото от мрака идвам, и в мрака трябва да се връщам понякога.“

А Мила е пристрастена към мрака, към ръба и към непрогледното отвъд него. За нея е невъзможно да забрави онези, които са изчезнали, сякаш разтваряйки се във въздуха, но се бои от отговора на въпроса какво ще стане, ако някой от тях някога се завърне. Какво ще стане, ако мракът започне да връща жертвите си?...

Може би затова от години отказва да участва в разследвания на тежки престъпления като убийства. Когато обаче на спешния телефон позвънява десетгодишният Джес Белман, Мила няма избор – налага се да се върне в мрака. Защото се оказва, че един от изчезналите се е завърнал, за да се превърне в масов убиец. А после още един. И още един. И никой не разбира как и защо. Никой не може дори да предположи какво е в състояние да превърне един невзрачен счетоводител, един бивш агент или една изтерзана от домашно насилие домакиня в убийци, още по-малко пък след като години наред са били безследно изчезнали.

Никой, освен може би едно отритнато от всички ченге с опетнена репутация.

Саймън Бериш е полицай с когото никой от колегите му не иска да бъде свързван. Никой не желае да работи с него, но се налага, защото дори отритнат, Саймън си остава човек, пред когото и най-коравите престъпници искат да говорят. Нещо в него действа на хората като серум на истината. Може би защото познава до основи антропологията и знае основния постулат в Хипотезата на злото. Може да го обясни дори на Мила, която всеки ден се сблъсква със злото без да може да го определи.

„Доброто за някои съвпада със злото за други, но и обратното е валидно.“

И понякога всичко започва с един въпрос:

„Би ли ти харесало да започнеш нов живот?“

Нима всички не мечтаем за това поне от време навреме? Но има хора, които не просто мечтаят, а го правят. За някои от тях вратата към бленувания нов живот изглежда е била в стая 317 на хотел „Амбрус“. Прекрачвайки през нея, те са се превърнали в част от Армията от сенки, които сега започват да се завръщат, сякаш призовани от неуловим демон. Изглежда са тук, за да сътворят добро, сеейки зло. За тях Хипотезата на злото е религия, а големият въпрос пред Мила и Саймън е кой е проповедникът.

Донато Каризи е италиански журналист, драматург, сценарист, режисьор и писател в жанровете трилър, криминален роман и драма. Започва да пише пиеси на 19-годишна възраст, следва право, а после специализира криминология и поведенчески науки. Първият му роман от поредицата за Мила Васкес – „Шепнещият“ – излиза от печат през 2009 г. Романът бързо се превръща в бестселър и печели италианската награда на книжарите „Банкарела“ за най-добра книга на годината, награда за трилър на френските читатели и др. В момента вече е преведен в почти тридесет държави в света.