Отрова

Аманда и малката ѝ дъщеря Нина са на почивка в провинцията, дълбоко в аржентинските пампаси. Наели са къща в малко селце, където почти веднага срещат съседката Карла и нейния син Давид. Давид, когото собствената му майка смята за чудовище.

Сред соевите полета и летния зной сякаш нищо лошо не може да се случи. Не и без да го предвидиш, ако си достатъчно добре организиран според Аманда. Тя няма да допусне грешката на Карла, заради която Давид днес е… такъв, какъвто е.

Тя обаче няма и как да знае, че лошото отдавна е тук. От десетилетия се е просмукало в земята, във водата и въздуха, в телата на хората. И сякаш най-много обича децата. Аманда все още е твърде самоуверена, за да чуе или види предупрежденията. Вярва, че ако се стои нащрек и се постарае достатъчно, може да изпревари всяка опасност и да я елиминира или избегне.

В романа „Отрова“ на аржентинската писателка Саманта Швеблин сякаш всичко е пропито с отрова. Токсичността е на всички нива. В майчинството на Аманда, която не може и не желае да скъса „нишката на спасителното разстояние“, на която държи вързана дъщеря си. В майчинството и на Карла, която отглежда „тялото на Давид“, убедена, че духът на сина ѝ е някъде другаде по нейна вина. В аржентинската провинция, която безмилостно унищожава телата и умовете на децата, живеещи близо до безкрайните соеви полета. Токсичността е и в онзи вътрешен диалог, който Аманда през цялото време води с Давид в опит да открие как и защо се появяват „червейчетата“, да разбере какво се крие в онова негово непрестанно „Това не е важно!“. Кое е важно в крайна сметка?

До голяма степен „Отрова“ всъщност е история за майчинството, написана, за да ни увери, че „спасителното разстояние“ е всеобща родителска илюзия, с която успокояваме тревожните си умове. Тя залага на един изпитан метод в историите на ужасите – идиличното убежище, което скоро се превръща в кошмар, неподвластен на човешкия контрол.

Аманда е всяка една майка, която рано или късно разбира, че „спасително разстояние“ между нея и детето ѝ не съществува. По един или друг начин животът успява да скъса нишката и това, че си достатъчно близо, за да стигнеш до басейна, ако детето ти падне в него, не означава, че си достатъчно близо, за да го опазиш от отровата в земята, върху която то си играе например.

А после с цялата си непоносимост се стоварва въпросът кое е по-страшно всъщност – да изгубиш детето си физически или да изгубиш душата му? Защото Карла също е всяка една майка, изпълнена с чувство за вина, че не е успяла да опази детето си от всичко. Че само за миг е отклонила поглед от него и този миг е бил достатъчен опасността да го връхлети.

Свръхконтролът и родителската вина – два аспекта на майчинството, които са до болка познати на всички ни. Но и реалността в някои съвсем истински места по света, където използването на пестициди и в момента е причина за раждането на деца с ужасяващи малформации и увреждания. Деца, за които семействата нямат представа как да се грижат, ако изобщо оцелеят. Пампасите, някога най-плодородната част от Аржентина, в „Отрова“ са описани като сухи земи, където соята зловещо царува, унищожавайки онези, които я отглеждат.

Саманта Швеблин е виртуозен разказвач, наистина умела в използването на мълчание, отклонения и неясноти, за да нагнети усещане за надвиснал неизбежен кошмар. Нейните герои разказват дори без да говорят, доверявайки се напълно на интелигентността на читателя, а финалът остава напълно отворен. Читателят е свободен сам да избере как да допише историята в ума си и как в крайна сметка да възприеме вече написаното. Дали като реален сюжет или като предсмъртни халюцинации.

Родената в Аржентина писателка днес живее в Германия. Носител е на редица литературни награди, а книгите ѝ са преведени на над 40 езика. Романът „Отрова“ също е адаптиран за филм през 2021 г. и е заснет под режисурата на номинираната за Оскар Клаудия Льоса. През 2017 г. той е номиниран и за международната награда „Ман-Букър“. През същата година печели наградата „Шърли Джаксън“ за най-добър психотрилър, а Саманта Швеблин е включена от сп. „Гранта“ в списъка на 22 най-добри млади испаноезични писатели.