"Новата съседка" - Мария Пеева

 

БНР - Радио Видин - "Новата съседка"

Една нова съседка в затворен и спокоен квартал може да е всичко друго, но не и предпоставка за трагедия, нали? Особено ако е самотна майка на дете с тежки здравословни проблеми, която сякаш няма друга цел в живота си, освен да се грижи за него.

За безкрайно общителната и мила Катерина Куман обаче появата на новата съседка, и то в условията на световна пандемия, е възможност. Възможност за ново приятелство, ухаещо на домашен кекс и канела, на сладки приказки и приятни разходки. Защото за човек като нея, който има жизнена нужда от контакти и човешко присъствие в живота си, изолацията е почти мъчителна.

Ема Сотирова просто търси уединение и спокойствие за себе си и за детето си, но просто не е улучила съседите. И ако уравновесеният и спокоен Константин Куман няма никакво намерение да се сближава с нея или с когото и да било, то неговата съпруга няма никакво намерение да изпусне шанса си за малко разнообразие насред световната изолация и необходимост от дистанция.

Може би имената ви звучат познато.

Семейство Куман вече сме ги срещали. В предишната книга от поредицата „Случаите на семейство Куман” – „Инцидент в Мадрид” – ги видяхме как по време на ваканция в Испания така се случва, че разплитат международен терористичен заговор, разбиват престъпна група от убийци и, между другото, спасяват испанското кралско семейство от покушение. И то – само защото малката сладка госпожа Куман има навика да забелязва неща, които всички останали подминават без да видят или без да осъзнаят важността им.

Така например Катерина е първата, която забелязва жената, нанасяща се в съседната къща, и това не е просто ново лице в квартала, а нова приятелка, макар въпросната приятелка все още изобщо да няма нито представа, нито желание какви са плановете на дребната бъбрива чаровница от съседната къща. Катерина е от хората, които са искрено убедени, че никой не иска и не бива да бъде оставен сам, дори и когато очевидно няма желание да говори с когото и да било. Не може да не ти се говори! Не може да нямаш нужда от приятел! Просто не е възможно, нали?

А историята в „Новата съседка” с нищо не предполага, че ще се превърне в нов криминален случай, в който само Катерина вярва и е убедена, че има престъпление. В опита си да завърже ново приятелство с дистанцираната и мълчалива Ема Сотирова, Катерина неволно се оказва част от заплетени семейни отношения и тъмно минало, което не е съвсем мъртво. Защото някои престъпления оставят следи далеч отвъд човешкия живот, засягайки цели поколения. Катерина е от хората, които имат очи за нюанси и сенки, които никой друг не вижда, но по-важното е, че тя не е способна да остави никого просто да си отиде от живота ѝ. По никакъв начин. Дори смъртта трябва да има логично обяснение.

Всъщност „Новата съседка” въобще не е само криминална история. Това е и история за чисто човешките взаимоотношения, за семейството и приятелите, за пътя към другия и правенето на добро, пък било то и само усмивка и топла дума или домашни сладки и разходка из квартала. И някак си на всеки, който прочете книгата, накрая му се иска да има по една Катерина Куман в живота си, в съседната къща. Или дори у дома.

Но може би това последното е заради автора на романа, защото той… по-точно тя… не е коя да е. Тя е жена, която познаваме в съвсем друго амплоа, и може би щеше да е странно в нейна книга да няма това усещане за човешка топлина и загриженост, тънко подправени с доза хумор. Познаваме я и с прекрасните ѝ детски книги „Приятелят на Дядо Коледа” и „Дневник на котарака беглец”, както и с романа „Писмо до сестра ми”, писан в съавторство с Люси Рикспуун.

Автор на поредицата за семейство Куман е не кой да е, а Мария Пеева, която всички познаваме като Мама Нинджа от едноименния й блог. Но Мария очевидно е много повече от Мама Нинджа, защото се справя с лекота с предизвикателството да заплете качествен криминален сюжет, в който до самия край читателят не може да реши кой е убиецът и дали въобще е един. И накрая пак да остане изненадан.