"Ни вест от Гурб" - Едуардо Мендоса

 

БНР - Радио Видин - "Ни вест от Гурб"

Днес ще си поговорим за една книга на тридесет години, която излезе у нас, благодарение на програмата Култура 2000. По-точно за дневника на едно клето извънземно, изгубило сродната си душа – своя партньор и съекипник от има-няма триста години, на име Гурб. Лош късмет да го изгуби точно тук, на Земята, и то в Барселона, Испания.

Книгата е „Ни вест от Гурб” на може би най-превеждания испански автор у нас Едуардо Мендоса. И това всъщност не е книга. Това е научен труд, писан от нематериалната ръка на едно безименно за нас извънземно, заседнало в каталонската столица Барселона, докато чака приятеля му Гурб да се върне на кораба, с който са имали съмнителния късмет да кацнат на Земята, за да проучат местната фауна.

Двамата, както казах, са нематериални същества, тоест чист интелект, което само по себе си е предпоставка за драма из нашите ширини на Слънчевата система. Защото чистият интелект няма особени шансове за оцеляване на Земята в наши дни. Гурб приема образа на популярната испанска певица Марта Санчес, качва се на автостоп в колата на непознат мъж и изчезва. А докато го чака и търси, вторият член на изследователския екип започва да си води объркан дневник. Дневникът на едно същество, сблъскващо се за пръв път с консуматорското общество на Земята, за меко казано странните навици на хората и собствения си челен (буквално!) сблъсък с човешката раса и нейните странности.

А всъщност отвъд смеха този роман ни предоставя една много различна гледна точка към обществото ни, потънало в бързане, в преследване на пари, опиянено от силата на материалното, забравило за съчувствието, обезумяло от трафик и срокове. Предоставя ни едни по-различни размисли за мизерията – материална и духовна, за абсурдите в живота ни, но размисли не тъжни а напротив – безгрижни и по детски наивни, отчаяно опитващи се да проумеят устройството на земната лудост, наречена „общество”. Чистият интелект се сблъсква с Барселона от началото на 90-те – мръсна, задъхана, пълна с отворени шахти по улиците и разкопани дупки по тротоарите, в плен на безкрайни улични задръствания, пристрастена към футбола, напълно неадекватна откъм социални услуги, нелогична и необяснима в много отношения. И не само тя, ако се замислим.

„Ни вест от Гурб” всъщност се поява като лятна новела в подлистник на най-големия испонски вестник „Ел Паис”, но прави такъв фурор, че в крайна сметка се превръща в книга. Книга твърде нетипична и ексцентрична дори за Едуардо Мендоса, известен със склонността си към черен хумор и абсурдни сюжети. Толкова нетипична за Мендоса, че е трудно да се вмести сред останалите му творби.

Към днешна дата той, който е и първия испански писател, носител на наградата „Кафка”, все по-често се налага да отговаря на въпроса защо не пише втора част на този невероятен роман-дисекция на обществото ни, пародия на културата ни, и какво всъщност би се случило, ако неговите двама наивни извъземни, т.нар. чист интелект, се сблъскат с истерията в едно общество в условията на световна пандемия, в което интелектът е малко под въпрос. Както самият извънземен забелязва:

„Човеците имат толкова примитивна мисловна система, че за да разберат какво става, трябва да изчетат вестниците. Не знаят, че едно просто кокоше яйце съдържа повече информация, отколкото цялата преса, издавана в страната. И по-достоверна.”

Всъщност нека просто дадем думата на извънземните:

 

Със залеза на слънцето атмосферните условия биха били много по-благоприятни, ако на човеците не им беше хрумнало да светнат уличните лампи. Изглежда са им необходими, за да продължат да се движат по улиците, защото, въпреки че повечето от тях имат груби черти или са направо грозни, не могат да живеят, без да се гледат едни други

 

Вали като из ведро. Валежите в Барселона са като действията на кметството: рядко, но преминават всякакви граници.

 

Както казах, чист интелект!