Млада,
красива, свободна, забавна, финансово независима, със собствено жилище и с
непреодолимо желание да разбива стереотипи…
Не,
не е обява – не скачайте към телефона! Можете обаче да отскочите до книжарницата,
защото това „Миша”, а „Миша” е дебютният роман на прелестната Надя Брайт, който
излезе от печат през 2021 г.
Твърде
вероятно е да познавате Надя в другото й амплоа – като кралицата на стендъп
комедията. Талантът й на остроумен комедиант, за който няма теми-табу, миналата
година блесна и в реалити формата „България търси талант”, където Надя достигна
до грандиозния полуфинал.
„Миша”
на Надя обаче е всичко друго, но не и дамско четиво. Не че не е И това, но е и много повече. „Миша”
разказва сериозна история, в която няма нищо комедийно. Това е роман за
свободата. За смелостта. За порастването и съпътстващите го болки на растежа –
повече душевни, отколкото физически. За необходимостта да доказваш себе си…
пред себе си. Е, и пред другите, де, или поне пред онези, които си заслужават
усилието, но преди всичко пред себе си. Да се докажеш пред себе си е
най-трудното предизвикателство, в което мнозина се провалят.
В
този роман има от всичко… по много. Има блясък, има стил, има страстен секс, но
и още по-страстна любов, има пари, международни бизнес-интереси, колебания,
страхове, пътувания, нови технологии и светло бъдеще… Има счупени семейни
отношения, които чакат да бъдат поправени. Има и тъмно минало. Има и родна
действителност. Има много съвременни реалности, с които може и да не сме
свикнали, но на тях не им пука от това – тук са, има ги.
В
„Миша” има живот. Твърде много живот! Живот, който на пръв поглед е бляскав и
безоблачен, подчинен на правенето на пари и преследването на скъпи удоволствия,
недостижим за средностатистическия работещ човек. Но дали все пак там няма и
много от онова, което всеки от нас преживява или е преживял или е можело да
преживее, независимо от цифрите в банковата ни сметка? Истината е, че това е
една много човешка, много истинска история. Главната героиня Миша твърде често
предизвиква и провокира с думи и действия, сякаш за да изпробва границите ти, а
интуицията й я води точно към онези кътчета в душата ти, където има нещо за
поправяне. За да го поправи.
В
България няма точна статистика за жертвите на домашно насилие, но не е и
необходима, за да знаем (колкото и на някои хора да не им се иска да го
признаят), че жертвите са много. Ужасяващо много. И те не са само долу, в
низините, в маргинализираните, нискообразовани и обречени на наследствена
бедност прослойки. Те са навсякъде. И чакат някой да им протегне ръка. Много от
тях всъщност вече дори не чакат – примирили са се.
Миша
обаче не е. Тя е жена, която не си затваря очите, не мълчи, не търпи. Вече!
Страхува се, но по различен начин. Страхува се като войник, избрал да жертва
всичко за каузата си. И ако имате душа да чуете посланието ѝ, ще разберете, че този роман е
много повече от онова, което мислите за него. Много повече от онова, което
самият той претендира. Той е споделяне, а споделянето е крачка първа към себе
си за онзи, които някой друг се е опитал да счупи – физически, психически,
душевно.
Домашното
насилие всъщност не е водещата тема в тази история, но някак си неговият
отпечатък белязва всичко в нея. Звучи обезпокоително познато, сякаш се случва у
нас или у съседите. Кара те да се заслушваш вечер в шумовете, долитащи през
стените. Да се разпознаеш в героите. И е много важно в кой от тях ще се
откриеш, чие послание ще стигне първо до теб, кой от тях разказва твоята
история.
А
иначе… иначе да – водещата тема, разбира се, е любовта. Онова вечно търсене, поривът,
който ни движи напред и който в крайна сметка лекува най-дълбоките рани. Онези,
които не се виждат, но болят най-силно и най-дълго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар