Добре дошли в Кралево! Селото, в което… Абе просто едно село, което по нищо не се различава от хилядите други такива. Типичното балканско село с типични обитатели, предимно старци с чепати характери и с повече минало, отколкото бъдеще, със звучни имена и колоритни прякори. На село е така – чужд си, докато не ти лепнат прякор. Сдобиеш ли се с такъв, значи вече си свой, приет си и получаваш специален достъп до обществото там. Специално в Кралево означава, че вече няма да те посрещат с пушки в ръка например.
Криминалният роман „Веселото гробище“ на Лора Лазар започва с камбанен звън, а всеки знае, че в едно село камбаната рядко бие за хубаво. И този път е така.
Когато в Кралево пристига вестта за неочакваната смърт на селския зевзек Коко Хлопката, сякаш всичко се обърква и побърква. Нещо се отключва и започват да се случват необясними, плашещи неща, които разбиват на парчета спокойствието на местните, точно като онова огледало, което намират на пода в селската кръчма. Старите другари на Коко – Велизар Вампора, Димо Вълкобореца, Максим Балабана, Щурата Стела и пенсионираният учител Бончо Гладиатора – го погребват, само за да установят, че със смъртта му майтапите, дето ги е въртял приживе, сякаш избухват с нова сила срещу тях. А че е той, няма съмнение. Познават се от деца, няма как да го сбъркат с друг. Дали Коко не им върти номера от отвъдното, че дори по-смел е станал, защото знае, че вече няма как да му го върнат?
После обаче много бързо става страшно. В селото явно се е появил нов майтапчия, който не харесва старите другари. И започват да умират хора, но не кои да е, а онези, дето крият една страховита тайна с трийсетгодишна давност, за която са си обещали никога да не отварят дума. Вярвали са, че е погребана в оня Прокълнат гроб в края на гробището и че само те помнят. Но дали?
На фона на зловещите събития и необясними случки в селото на всичкото отгоре пристигат и двама непознати – младият историк Траян, внукът на леля Бенда, който идва с намерение да довърши на спокойствие дипломната си работа, и Милко – дребничък нервен човек, повлякъл още мрачни тайни, които да скрие в Кралево, все едно досегашните са малко на местните. После пристига и полицията, разбира се, умерено пристрастена към кофеина, подозрителна и нервна. По-точно пристига комисар Михаил Донов, по прякор Мишената, със своя верен помощник Радослав, решени да разнищят поредицата от смъртни случаи в планинското селце. А някъде наоколо, сякаш в търсене на Коко, единствения човек, когото някога е слушал, из шубраците обикаля Краля – вироглавия местен пръч с позлатените си рога и копита. Но не е само той. Обикалят вълци, самодиви и древни божества и сякаш всички имат какво да разкажат.
Някак съвсем естествено, кръчмата на местния неосъществен творец – кръчмар, бояджия и художник Адриан Русев, по прякор Мазачо – някак съвсем естествено се превръща в щабквартира на старите другари. Всеки знае, че на село кръчмата е центъра на живота, мястото, където винаги ще намериш този, който ти трябва, и това, което ти трябва, без значение дали е клюка, мешана скара или гроздова ракия. Дали затова странни неща започват да се случват и там?...
Наред със старите чешити, Траян също има причина честичко да се отбива там – къде от любопитство, къде от желание да види Приказната Ели, дъщерята на Мазачо. А когато на свой ред се сдобива с прякор, разбира, че е приет и вече е един от местните. Само че принадлежността към малкото селско общество върви с някои неудобства, като например факта, че самият той се оказва в епицентъра на поредицата от зловещи събития, а дори не знае какво се е случило преди тридесет години в Прокълнатата къща. Баба му Бенда обаче знае и е готова да го защити, дори и с цената на това да проговори за ужасната тайна, която пази.
Лора Лазар е една от най-успешните писателки на криминални романи в България. Нейните герои са колоритни и пълнокръвни, изградени с майсторство, което кара читателят да повярва, че почти ги чува да дишат. Още с първия си роман „Чашата на проклятието“ през 2011 г. тя печели наградата на издателство „Ера“ и сайта „Аз чета“ в конкурса „По стъпките на Агата Кристи“. От тогава досега има издадени вече девет романа и няколко пиеси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар