Новата прическа на Вики

БНР Радио Видин

Днес Вики е различна. Косата ѝ е в лилаво, синьо, розово, дори зелено. Не, не се е побъркала. Тя все още си е тихата Вики, която сякаш се страхува да не я забележат, да не подразни някого с нещо, да не предизвика нечие неодобрение. Просто е различна, защото се е освободила. Сама!

Коя всъщност е Вики? Познавате я. Всички я познаваме!

Любовта е чувство, което искаме да даваме и да получаваме. Това изглежда като най-нормалното и естествено нещо на света, първичен импулс, с който се раждаме, и така трябва да бъде. Любовта на мама и татко към децата, на децата към мама и татко, на мъжа към жената, на жената към мъжа. Вкъщи трябва да е най-сигурното, топло и уютно място на света, където да преживееш дори световен апокалипсис без особени тревоги, защото най-близките ти хора са до теб. Би трябвало да е така, нали?

Ключовите думи са „би трябвало“. Но твърде често не е. Твърде често вкъщи е мястото, от което бързаш да излезеш, за да поемеш дъх по-дълбоко без това да предизвика нечий гняв. Твърде често там се прибираш със свито сърце, стъпвайки предпазливо. И не разбираш. Това ли трябва да е любовта? Така ли трябва да я усещаш? Да те плаши до смърт.

Романът „Новата прическа на Вики“ още с излизането си даде заявка, че ще е нещо ново за литературния пазар у нас. Авторката Цветелина Цекова беше може би първата, която посмя да отвори възможно най-широко вратата и да покаже един от сериозните проблеми на обществото ни в пълния му размер, с всички ужасяващи подробности, от които ни се иска да отвърнем поглед. Домашното насилие! Показа ни страха, болката, крясъците, обидите, раните, синините, счупените кости и зъби на жертвите, които обществото все още предпочита да се преструва, че не вижда и не чува. Показа белезите по телата и умовете на жените, които, ставайки жертва на собствените си близки, всъщност стават жертва на всички онези, които отвръщат поглед, пропускат съседските скандали покрай ушите си и са убедени, че е по-добре да не се намесват. Защото „това са семейни работи“, нали? А дали?

Вики е една от многото. Както самата Цветелина Цекова казва в едно свое интервю, Вики е комшийката. Онази непохватната, която все се удря във вратата и шкафа. Тя е учителка, актриса, домакиня, мениджър в голяма компания… Вики е всяка четвърта жена в България според неофициалната статистика, защото официална такава все още никой няма смелостта да направи. Една от жените минали през ада на домашното насилие във всичките му разновидности.

А Цветелина Цекова не е просто писател, решил да се пробва в една деликатна тема. Тя е Вики. Тя пише собствената си история, разказва за собствения си път през нещо, през което никой не би трябвало да бъде оставян да минава сам. За борба, в която най-много имаш нужда от помощ, а е твърде вероятно вместо помощ да получиш обвинения. „Сама си си виновна!“ „Ти си го избрала, сега ще си го търпиш!“ „Ти постоянно го дразниш!“ „Просто е уморен и затова е избухлив!“ „Когато не пие е душа човек, ама като пийне…“

Тя насочва прожектора към най-мръсните и тъмни места в отношенията, към най-грозното проявление на човешката същност – насилието над по-слабите, които са ти се доверили. Насилието над онзи, който е допуснал да се влюби в теб, над онзи, който сам си създал, над онзи, който те е създал дори. Романът „Новата прическа на Вики“ е съвсем малък по обем, може би защото по-голям щеше да е непоносим, и носи товар, който стоварва върху теб и почти те размазва, най-вече в момента, в който осъзнаеш, че може би познаваш поне една Вики. Или си една от тях. Или живееш с една от тях. Този роман крещи. Крещи с гласа на всички онези, които се преструваме, че не чуваме. Крещи от безизходица, от безпомощност, от обида, от страх и самота. Както може да крещи само човек, който е сам сред милиарди. Останал е без глас, може би само с надеждата всичко да свърши по-бързо, все едно как.

Според не едно, а 17 проучвания на психолози и терапевти 47 на сто от жертвите на домашно насилие развиват симптоми на депресивни разстройства. 32 на сто от жените, настанени в психиатрични отделения са жертви на домашно насилие. При 45 на сто от жените, настанявани в кризисни центрове и приюти за жертви на домашно насилие, се наблюдава посттравматично стресово разстройство. Това е само статистика. Зад нея обаче стоят хилядите разбити съдби на хиляди Викита и техните деца, потенциални бъдещи Викита.

А откъде започва пътят към спасението? Може би от една нова прическа в лилаво, синьо, розово, дори зелено.