Героите на Карън Макменъс от този роман-мистерия нямат какво да добавят

 

Днес имаме среща с една авторка, с която вече сме се запознавали. Карън Макменъс – майсторката на юношеския трилър, чиито мистерии неизменно държат челните места в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Преди време отворихме страниците на романа ѝ „Братовчедите“, който ни запозна с наследниците на богатата фамилия Стори. Днес продължаваме с историята на гимназистката БринГалахър, която е тук, за да ни разкаже защо не вярва, когато някой твърди, че няма какво да добави, докато говори с нея или с полицията.

„Нямам какво да добавя“ не е точно юношески роман, макар героите в него да са гимназисти. Макар и на една твърде крехка възраст, някои от тях вече имат какво да крият и не става дума за обичайните тийнейджърски тайни. Някой очевидно крие… убийство.

БринГалахър иска да стане журналист още откакто е в осми клас, но в последните няколко дни сякаш вижда мечтата си да изтича в канала, след като е уволнена от училищния вестник и е получила отказ за ранен прием в университета, в който е била сигурна, че ще учи след гимназията. Добре де, поставена е в списъка с резервите, но то си е почти същото, нали? А остават само пет месеца до края на учебната година. И като капак на всичко, се оказва, че семейство Галахър трябва да напусне Чикаго, за да се върне в Стърджис, щата Масачусетс, откъдето са се изнесли преди четири години и където Брин няма нито една причина да иска да се връща.

Преди четири години Стърджис осъмва окървавен от убийството на учителя по английски Уилям Ларкин. Той отскоро е в града и май никой нищо не знае за него, но вече е успял да спечели симпатиите на повечето от възпитаниците на гимназията „Сейнт Амброуз“. Трима от тях откриват тялото му в гората зад училището и… нищо не се случва.Няма почти никакво разследване, няма заловен и наказан убиец. Дори няма ясен мотив за престъплението.

БринГалахър напуска градчето малко след това, само за да се завърне след почти четири години,уверена, че мотивът за смъртта на господин Ларкин не е този, който всички предпочитат да вярват. Че убиецът може би все още е в града. Освен това току-що е спечелила стаж в телевизионно предаване за разследваща журналистика. Идеалният момент да се зарови в поизстиналия случай!

Дали Трип Талбот, Шейн Делгадо и Шарлот Холбрук – тримата съученици на Брин преди четири години са казали истината, когато полицията ги разпитва? Версиите им някак странно си приличат. Полицията обаче предпочита да им повярва. Днес, вече на по седемнайсет години, те все така продължават да поддържат своята история, но Брин има зад гърба си екипът на цялото телевизионно предаване „Мотив“, което разследва и често разкрива заплетени криминални случаи. Има и амбицията да се докаже като бъдещ журналист след провала с онази „статия“, пусната от нейно име, заради която е изгубила мястото си в училищния вестник в Чикаго… а защо не и да си върне някои стари дългове на бившия си най-добър приятел Трип. Има и страшното подозрение, че някой в тази история не е казал истината и определено има какво да добави. Няма как да знае обаче, че дори самият господин Ларкинсъщо не е казал истината и че това може да постави нея в опасност днес.

От своя страна Трип има своите причини да не може да остава насаме със себе си задълго, да е недоволен, мълчалив и дистанциран от всички. Не, не е заради Лиза Мари, която преди няколко години съвсем откровено му признава, че просто ѝ е омръзнало да му бъде майка и си е тръгнала, само за да започне да се връща когато ѝ скимне, а после пак да хваща пътя. Не е и заради баща му, който сякаш е изгубил желанието си за живот и просто се примирява с безкрайната поредица нископлатени работни места.

Някога Брин и Трип са били неразделни. После нещо се случва и днес си нямат доверие. Налага се да започнат не просто отначало, а от много по-назад, за да се справят с натрупания гняв и разочарование. И междувременно да разкрият един убиец. А дори не са сигурни, че това е добра идея.

За разлика от другите романи на Карън Макменъс, където историята обикновено се разглежда от три-четири гледни точки, в този линиите са само две.Историята се разказва ту от името на Брин, ту надникваме в главата наТрип. Всеки от тях ни разказва своята версия на събитията.Брин е една истинска Нанси Дрю, докато Трип е мрачен, измъчен и красив. Двама съвършени герои, които да забъркат завладяваща мистерия.

Типично в свой стил Карън Макменъс ни хвърля от обрат в обрат, забързвайки постепенно темпото, докато към края вече започваш да се задъхваш от шеметната скорост, с който приближаваш към изненадващата развръзка, отново запазена марка на кралицата на юношеския трилър. Разкриват се тайни, които водят към други тайни, само за да разберем заедно с двамата младежи, че понякога заради желанието да постъпиш като добър приятел нещата наистина могат ужасно да се объркат и да доведат до куп лоши решения.