"Апартаментът" от Луси Фоли ще ви покаже Париж какъвто не сте си го представяли

 

В своя роман „Апартаментът” британската писателка Луси Фоли кани своите читатели да изследват една по-тъмна страна на Града на светлината – Париж. Обитателите на луксозна, но зловеща жилищна сграда в сърцето на френската столица са заподозрени за изчезването на младия разследващ журналист Бен Даниелс, наскоро настанил се сред тях.

Бен изчезва само два часа преди неговата полусестра Джес да пристигне, току-що напуснала гадната си работа като сервитьорка в долнопробен ресторант. Да, тя знае, че предложението да му гостува не е било съвсем искрено, а по-скоро опит да се държи мило, защото Бен винаги е държал всички да мислят само хубави неща за него, но няма нищо против да се възползва от шанса да напусне Великобритания, за да опита нещо ново във Франция, докато той работи по поредото си разследване. Но сега Бен го няма. Разбира се, може за пореден път да е забравил за нея в преследване на следващия голям репортаж, но нещо подсказва на Джес, че случаят този път не е такъв. Пред нея е заключената порта на странно скъпа парижка сграда, а зад гърба ѝ е поредицата от грешни избори, които са превърнали живота ѝ дотук в малък провал, за който вината не е само нейна, но това никога няма значение.

Когато портата все пак се отваря, Джес се озовава в апартамент, в който открива само една изцапана с кръв домашна котка и никаква следа от Бен. Докато се опитва да разбере къде е брат ѝ и задава въпроси на съседите, става ясно, че в богаташката сграда може би се е случило и продължава да се случва нещо зловещо. Вероятно Бен е станал жертва на собственото си желание да се добере до сензационния репортаж, за който е говорил преди дни, а сега го няма и сестра му трябва на разнищи загадката преди сама да се е превърнала в жертва.

В тази история нищо не се случва бързо, въпреки, че е изтъкана от кратки глави, разказвани от герои, пълни с тайни. Сякаш гледаш как някой размотава съвсем бавно кълбо с многото нишки, разкривайки далеч повече за обитателите на сградата, отколкото за престъплението, което може би някой от тях е извършил. И всички нишки водят към Бен. Всички имат причина да искат да го няма.

А те са повече от странна, на пръв поглед несъвместима група. От идеалната, вечно гладна, за да поддържа форма, парижанка Софи Мьоние, през студения ѝ като айсберг съпруг – търговецът на вино Жак, който сякаш дори от разстояние хвърля сянка върху живота ѝ, през агресивния алкохолик Антоан и привидно добронамерения Ник, нервната Мими и смущаващо предизвикателната ѝ съквартирантка Камий, до незабележимата старица в къщичката на портиерите. И никой от тях не е особено щастлив да види Джес да влиза в двора, помъкнала пътническия си куфар с очевидното намерение да разбърка картите в малката им игра.

Но в романа има и още един, малко изненадващ герой някъде там отзад – самият Париж, който също играе важна роля в историята. Неговите блясък, динамика и шум влизат в особен контраст с тишината и уединението на  жилищната сграда на улица „Аман” №12. Скъпата историческа сграда изглежда сякаш от друг свят на фона на шумните, пъстри, задъхани улици на Париж. Усещането за клаустрофобия и културна изолация в нея са в рязко противоречие с всичко отвъд прага на двора. Красива сграда с гнило сърце.

Литературният пазар за криминалета отдавна е твърде пренаселен. Затова може би е добра идея писателите, които искат да се изявяват именно на това поле, да се завърнат към корените на жанра – ограничено пространство, малко герои, бавно действие, много съзерцание. А Луси Фоли е от авторите, които подобно на Хичкок умеят да забъркат истинска мистерия от една заключена стая – сюжет, който никога няма да омръзне на почитателите на класическите криминалета и хоръри. В „Апартаментът“ тя е събрала една малка, но пъстра колекция от герои, всеки от които има какво да крие, в това число и жертвата. Повечето от тях не са никак симпатични, но всички имат една обща черта – наистина карат читателя да иска да разбере кой кой е и какво ще се случи с него. А разкритията се случват бавно и плавно, стъпка по стъпка, сякаш се изкачваме в компанията на Джес по мрачните стълби на добре охраняваната луксозна сграда.