Истории от "Барът на Джералд"

 

Тази вечер ви каня на бар. Но не какъв да е бар, а един истински английски пъб в сърцето на Австралия. Наш любезен домакин ще е Джералд Дифи, а в неговия бар си има няколко простички, но железни правила: не приготвят напитки със сметана, не палят нищо, не използват пластмасови сламки, не употребяват обезмаслено мляко… нито „лека” бира, не жонглират и не пускат ABBA.

Джералд Дифи буквално расте в различни ресторанти, кръчми и кухните на роднините си – от ханчето „Трите коса” в Съфък, Англия, до старата кръчма „Кент хотел” в Мелбърн, Австралия, – попивайки всичко за храната, приготвянето ѝ и най-вече поднасянето ѝ. Е, и за питиетата, разбира се. Повече от четири десетилетия самият той е собственик, управител, сервитьор, барман или готвач – според случая – в различни ресторанти, кафенета, барове, кръчми и какви ли не заведения за хранене и пийване по света. Днес вече е събрал една наистина пъстра колекция от спомени, съвети, прозрения, откровения и признания в книгата си „Истории от Барът на Джералд”.

В нея няма хронология. Има само една пъстра сбирка от забавни, трогателни, проницателни, на моменти дори нелепи и направо абсурдни истории от пребиваването му в различни кухни или иззад бара. Джералд ни води през света на професионалното гостоприемство, където човек прекарва ужасно много време в настройки на нещата, в корекции, сред икономиите един ден, които се превръщат в инвестиции на следващия. Свят, в който почти не отделяш време да анализираш дневния оборот на ресторанта си, но пък в продължение на три часа обмисляш какво да правиш с белите аспержи, на които тъкмо им започва сезонът. Предния ден още толкова ти е отнело да вземеш решение за гъбите.

Колко точно трябва да е силно осветлението?...

Кога е идеалното време да поднесеш поръчката на клиента, за да не го разочароваш или отегчиш?...

Как да накараш двойка млади влюбени, дошли от другия край на града, да се почувстват като на кралски прием, докато всъщност им сервираш вино на стълбите на бара, защото вътре няма места?...

Защо тоалетната хартия не е добре да е черна?...

Какъв е вкусът на бръмбар рогач?...

Как да си приготвите най-вкусното пиле на лопата?...

Какво е необходимо на добрия барман и сервитьор като инвентар и защо са му на последния три химикалки задължително?...

„Истории от Барът на Джералд” е от книгите, след които неизменно оставаш усмихнат, малко гладен и с желание за питие, и които не е зле да четеш с бележник и химикалка под ръка – за да си запишеш всички онези рецепти, с които са пълни. За яйца „Фаберже” например или за шотландските яйца на Тони Каскарино. Или за бабините чистокръвници и за кюфтенцата в доматен сос от консерва. Или за овчарски пай по тайландски.

Ако има нещо, което задължително трябва да вземете от нея, то е простичката философия, че животът е точно толкова прекрасен, колкото успяваме да си го направим, въпреки опитите му да ни смачка. Яжте, пийте и се веселете! А междувременно, аки ви натисне настинка, опитайте супа а ла Предсмъртния удар на вулкана.

Така че предлагам ви просто да седнете на бара, докато Джералд мие чашите без да ги поглежда (всички чаши около него задължително са със столче, забелязахте ли?), и да се приготвите за новата реалност, в която беленето на картофи е дзен. Джералд ще ви обясни защо, докато ви посвещава в добрите обноски и неписаните ресторантьорски правила за поведение. Ще ви разкаже за подправките и защо на Карибите месото с джърки е навсякъде. Какво е джърки? Ами питайте го, де! Ще разберете и защо шампанското не бива да се гърми. Междувременно пийнете едно „Шетландско пони или Кървава засада” с леко изчервен, но не засрамен цвят! Може да чуете историята на стария емайлиран чайник от лавицата зад бара или да хапнете малко лепкав ориз в компанията на един тайландски офицер, докато дебнете невидими шпиони край река Меконг, на границата с Лаос.

А в случай, че искате да почерпите домакина си, любимият коктейл на Джералд е сравнително простичък – бутилка джин.