Да отидем на карнЕвал с Дъ Гъ Хорс!

 

Тази седмица искам да ви поканя на карневал. Не, няма грешка, правилно чухте – карневал! Оня момент преди християнския пост, когато е време да „премахнем месото”. Едно пътуване през времето от забравените времена на древни богове и зли сили до днес, където на власт са компютрите и бизнес-комуникацията, но онези, старите сили, не са нито мъртви, нито слаби. Пътуване през мистерии и загадки, през срещи, които сякаш никога не са се случвали, до такива, които се случват независимо от желанието ни. През ритуали, чиито извори се губят в мрака на незаписани времена.

А водач в това преживяване ще ни бъде един Зелен кон.

Дъ Грийн Хорс е псевдонимът, зад който се крие Тодор Станчев – етнолог и журналист по образование и мечтател по дух, както сам определя себе си. Той е един от хората зад организацията на „Международния фестивал на етнографския филм – София” и създател на издателство „Ерове”, а неговата първа книга – сборникът „Карневал” – е една колекция от десет, както той ги нарича, „черно-бели почти реални истории”. Неговите демони!

Десет истории някъде на ръба между реалността и фантазията, между технологичния прогрес с всичките му непонятни думички и магията с древните ѝ заклинания, символи и носители. Десет истории някъде между хаоса и реда, за герои колкото понятни и почти познати, толкова необикновени, повлекли странните си съдби и умове. Десет герои, които разказват като за пръв и последен път, всеки със своите демони.

Някои от тези истории ще ви докарат тръпки от ужас, други ще ви разсмеят искрено. Това не са големи истории. Те са малки и детайлни, за малки хора, които няма да забележиш, дори когато се разминаваш с тях на улицата. Истории за окултното и земното, в които на реални хора им се случват нереални неща. Хора, които може би познаваш. А после си даваш сметка, че май са се случвали и на теб.

Магията живее навсякъде по света, стига да имаш очи за нея и пратениците ѝ, но тук, в България – все тая дали в града или в затънтено влашко село – тя е различна. Там, където в мъглата на Старото гробе сядат на маса последните калушари, както им викат по влашки, а по български – русалии, и чакат оня, който има очи да ги види, за да пратят по него хабер на живите. Там където в подметката на скъпата ти маратонка се забива значка с дяволска пеперуда, а на улицата те чака кукумявка, за да те прокълне. А после разбираш, че дяволската пеперуда носи късмет, защото въобще не е дяволска, и започваш да дишаш свободно. А около теб хвърчи перушината на два петела, черни като най-черното индийско мастило.

Ако не ти върви, сигурен ли си, че не си смачкал по погрешка някоя змия точно на Еремия?... Лош късмет носи, да знаеш!

„Карневал” е много по-голям от десетте истории, които разказва. Той е онази вечна борба между черното и бялото, злото и доброто, хаоса и реда, която се случва вътре в нас. Той е контраста между дълбокото на IT-живота и необятното на миналото, които си дават среща във всеки от нас – продуктите на новото време, но с корени някъде в забравеното старо. Корени по-здрави отколкото сме в състояние да пресечем, колкото и да ни се иска, и които ни държат здраво свързани с онова, което не помним, но сме преживели като част от генетичната верига на човечеството. Те са се впили дълбоко в наследствената ни памет, за да не забравим никога къде живеят царят и царицата на змиите и къде Горгона Медуза е изгубила главата си от ръката на великия Персей.

Сборникът всъщност е една съвременна разходка в света на митовете, на суеверията, които ни съпътстват и до днес, в света на непонятното, необяснимото, неподвластно на науката. Разходка през вярата и историята, чак до съвремието, в което се срещат, за да ни изградят като хора – несъвършени, но реални. Да ни научат на какво мирише животът и с какво се храни по време на свинските сватби. Да ни запознаят с една развратница с име на светица. И да ни покажат, че на тоя свят нищо не е само светло или тъмно, само чисто или мръсно. И че съвремието все още има нужда от старите кукерски маски, за да гони злото от хората, има нужда да поговори с духове, да разказва легенди, да вярва в невероятното.

А ние имаме нужда да се научим на смирение.