Аз съм Ози

 

"... В края на 1969 отчаяно търсехме нещо, което да ни изведе на следващото ниво. Но все още бяхме в списъка на третостепенните групи, вечер след вечер. Последното ни участие за годината беше на 24 декември в Къмбърленд - все още ни даваха много работа там - в Уигтън Маркет Хол. Оказа се, че до залата има женска психиатрия и всяка година лекарите пускали пациентките на коледни танци. Не знаехме нищо за това, но дори да знаехме, едва ли някой от нас би предположил, че кукувичарникът ще избере концерт на „Блек Сабат“ за ежегодната си разходка. Но така стана. Бяхме по средата на "N.I.B.", когато всички тези луди мацки влязоха накуп през задната врата на залата и в края на песента избухна бунт. Трябваше да го видите: лудите мацки удряха мъжете, а после приятелките на мъжете удряха тях. Беше пълен хаос. Когато полицията се появи, сума ти жени лежаха на пода с насинени очи, разкървавени носове и сцепени устни.

И тогава те започнаха да пеят „Дайте шанс на мира“.

Междувременно ние стояхме на сцената и усилвателите бръмчаха. Погледнах към Тони (Айоми) и той ме погледна.

- Това е пълна лудница - прошепнах му.

Той само сви рамене, засили усилвателя си и започна да пее „We wish you a Merry Christmas”..."

 

из "Аз съм Ози" - Ози Озбърн