Аз съм Ози

 

"... В края на 1969 отчаяно търсехме нещо, което да ни изведе на следващото ниво. Но все още бяхме в списъка на третостепенните групи, вечер след вечер. Последното ни участие за годината беше на 24 декември в Къмбърленд - все още ни даваха много работа там - в Уигтън Маркет Хол. Оказа се, че до залата има женска психиатрия и всяка година лекарите пускали пациентките на коледни танци. Не знаехме нищо за това, но дори да знаехме, едва ли някой от нас би предположил, че кукувичарникът ще избере концерт на „Блек Сабат“ за ежегодната си разходка. Но така стана. Бяхме по средата на "N.I.B.", когато всички тези луди мацки влязоха накуп през задната врата на залата и в края на песента избухна бунт. Трябваше да го видите: лудите мацки удряха мъжете, а после приятелките на мъжете удряха тях. Беше пълен хаос. Когато полицията се появи, сума ти жени лежаха на пода с насинени очи, разкървавени носове и сцепени устни.

И тогава те започнаха да пеят „Дайте шанс на мира“.

Междувременно ние стояхме на сцената и усилвателите бръмчаха. Погледнах към Тони (Айоми) и той ме погледна.

- Това е пълна лудница - прошепнах му.

Той само сви рамене, засили усилвателя си и започна да пее „We wish you a Merry Christmas”..."

 

из "Аз съм Ози" - Ози Озбърн

За онези, които пеят твоите песни - "Пътищата, които избираме" - Съли Ерна

 

Аз не съм по споделеното четене. Някак си да споделям какво чета ми е твърде разголващо - все едно да споделям за какво си фантазирам, докато заспивам късно нощем. Затова и рядко усещам порив да го правя. По-скоро черпя идеи от хора, по-склонни от мен да да споделят читателските си търсения.

Покрай една история, върху която работех тези дни, се наложи да наблегна върху биографиите на музиканти и историята на блус, джаз и рок музиката. И така, по волята на съдбата, попаднах на автобиографията на Съли Ерна - "Пътищата, които избираме".

Винаги съм си падала по твърдия саунд! Винаги съм си падала по оня магичен звук, който сякаш остъргва всичко излишно, фалшиво, престорено от теб и оголва душата ти. Оня същият, който те оставя гол да кости, до душа.

И съм завиждала на онези, които са докоснати от боговете да го създават. Да изреват онова, което аз не смея дори да прошепна. Онова, за което не ми стига талант.

Съли Ерна е един от тези хора и мога да кажа само, че се чувствам привилегирована да деля едно съвремие с него!