Библиотека на сърцата назаем

Клоуи Сампсън е млада жена, която вече четвърта година работи като помощник в библиотеката в родното си градче Колвил. От четири години тя е престанала да живее живот, подходящ за възрастта ѝ, и по-точно от деня, в който социалните работници ѝ се обаждат, за да ѝ кажат, че майка ѝ Равена преди две седмици е изоставила трите си по-малки деца и просто е напуснала семейния им дом. Отново.

Клоуи няма избор, освен да напусне колежа, за който е вярвала, че е нейния път към едно прекрасно бъдеще, и да заеме овакантеното място на родител, настойник и всичко между тях, от което имат нужда трима тийнейджъри. Минавайки в режим на оцеляване, тя няма никакво време да мисли за себе си, защото преди това се налага да помисли за нова съдомиялна, ремонт на покрива, пари за пътуванията на сестра ѝ с клуба по дебати, може би нови обувки… Все неща, които няма как да си позволи със заплатата си на помощник в библиотеката, но неща, които би могла, ако при разчистването на библиотечните мазета попадне на точната стара книга. Например едно старо издание на „Тропикът на Рака“ от времето, когато все още е била забранена в САЩ, и от което библиотеката вече няма нужда. Клоуи няма как да знае, че точно този екземпляр „Тропикът на Рака“ е стъпка първа към друг вид библиотека библиотеката, която вече шейсет години чака да бъде открита.

Романът „Библиотека на сърцата назаем“ на писателката Луси Гилмор е история, която започва по наистина ужасяващ за всеки библиотекар начин – с една изподраскана книга, в полетата на която две влюбени сърца някога са добавили с химикал своята история или поне част от нея. А когато вечно намръщеният свадлив съсед на Клоуи – възрастният господин Джаспър Холмс, предлага нелепо висока сума за старата книга, младата жена разбира, че историята на двамата някогашни влюбени, макар и стара, може би не е съвсем мъртва и погребана. В края на краищата никой не подписва празен чек без основателна причина, нали? Не и за случайна опърпана книга.

Докато се опитва да поддържа крехкия баланс в собствения си живот, Клоуи с удоволствие потъва в живота на двама влюбени от средата на ХХ век в опит да разгадае кога и как осемдесетгодишният Джаспър Холмс се е превърнал в киселото сърдито старче, което е днес, и дали пък някога действително не е заровил трупа на едно младо момиче в съвършено поддържаната си градина. Следите водят към 1960 година и към все още младия Джаспър – дървосекач, беден, грубоват, прекалено горд, за да признае, че харесва романтичните романи, и съвсем неподходящ според тогавашните представи за Катрин Мартин, дъщерята на новоназначения главнокомандващ в местната радарна станция. Всъщност единственото общо между Катрин и Джаспър са книгите, макар той да е тежък романтик, а тя – почитателка на кървавите ужаси. Неудържимо привлечени един към друг, двамата не просто си започват да си оставят кратки бележки по страниците, но превръщат книгите в единственото място, където могат да бъдат хората, които реалността не им позволява да са. Силата на книжната магия обаче не е достатъчно голяма за повече. Не и за щастливия край.

Десетилетия по-късно червенокосата Клоуи попада на един от романите, приютили спомена за кратката любовна история на някогашните младежи, и започва да сглобява пъзела. Защото, оказва се, последните парчета от него все още стоят неподредени, в очакване. А междувременно старият кисел съсед малко по малко започва да допуска семейството ѝ в живота и дома си, опитвайки се по свой начин да обясни защо вече шейсет години не успява да продължи живота си след Катрин.

Винаги ли така се случва, когато обичаш твърде силно, а си изоставен? Имат ли право онези, които са те изоставили да се връщат, разчитайки на прошката ти? Трябва ли да се примиряваш да си второстепенен герой в нечия чужда история? Имаш ли право да откажеш да простиш?

„Библиотека на сърцата назаем“ изглежда като лек сладък роман за плажа и на места наистина е такъв – забавен, топъл и уютен като чаша чай с бисквита. Но под красивата корица има повече горчивина, отколкото читателят вероятно очаква, и много герои, които вземат ужасни решения с най-добри намерения. А заглавието придобива особен смисъл, защото библиотеките всъщност правят точно това – дават неща назаем. Книги. Истории. Чужди животи, които да изживееш за няколко часа. Но понякога, докато връщаш някоя книга, откриваш, че нейната история е останала у теб, при това без срок за връщане.