Някъде на ръба на Шотландия, в имението "Клумбър", се случват странни неща

БНР Радио Видин

Сър Артър Конан Дойл е известен с литературните си герои като детектива Шерлок Холмс, неговия верен помощник д-р Уотсън и смахнатия изследовател професор Челинджър. Но истината е, че неговото творчество се простира далеч отвъд пределите на криминалния и приключенския роман. Той оставя след себе си множество мистерии, истории за свръхестествени сили и дори научна фантастика. Именно една такава мистерия се разгръща пред погледа ни, когато отворим страниците на романа „Загадката на имението Клумбър“.

За обитателите на отдалечен крайбрежен район в Шотландия появата и поведението на новия наемател на имението „Клумбър“ – уважаваният ветеран генерал Хедърстоун – изглежда повече от необичайно. Отхвърляйки гневно всички опити за сближаване, семейство Хедърстоун се затваря зад висока ограда, порти и решетки, забранявайки на децата си Габриел и Мордънт да напускат пределите на имението. Нежеланието им да контактуват с когото и да било е почти болезнено или поне на някои от тях. Изглежда ветеранът от кралските войски в Индия няма нищо общо с героичния образ от миналото си, защото нещо го е уплашило достатъчно, за да се пренесе с цялото си семейство в този затънтен край на Шотландия, където сякаш свършва светът.

Джон Фодъргил Уест, сестра му и възрастният им баща – отдаден на работата си учен и изследовател на индийската култура – имат трудно преодолими финансови проблеми. Затова наскоро са се преместили от пренаселения Единбург в местното имение „Бранксъм“, съседно на „Клумбър“, където търсят така липсващото им спокойствие. Наоколо няма нищо и никого, освен няколкото семейства на рибари, така че пристигането на семейство Хедърстоун си е почти събитие. Но надеждата за цивилизовано общуване с новодошлите, за приятелски гостувания и задушевни разговори бързо се изпарява, когато става ясно, че генерал Хедърстоун изглежда иска да се изолира от целия свят. При това да се изолира добре.

Около „Клумбър“ бързо се появяват висока дървена ограда и здрави решетки, превръщайки го в непревземаема крепост. И започват да се случват странни неща.

Защо нощем цялото имение грее ярко осветено от приземието до най-затънтеното ъгълче на тавана? Защо генералът изпитва такава неприязън и недоверие към хора с тъмна кожа? От какво или от кого се крият Хедърстоун зад непристъпните огради и порти?... Защо косата на едно съвсем младо момче вече е започнала да посивява?... Какъв е онзи странен звън, който се разнася около генерала понякога?...

Но старият ветеран от Афганистанските войни през 1841 г., потънал в собствените си страхове и грижи, не забелязва, че Мордънт и Габриел все пак намират начин да се сприятелят с младия Фодъргил Уест и сестра му Естер. Младостта си иска своето. И съвсем скоро Габриел е тайно сгодена за Джон, а Мордънт се врича във вярност на Естер, макар никой от четиримата да не смее да отвори дума за това пред бившия войник. Трябва да изчакат да мине 5 октомври, след който всичко ще бъде наред, а генералът ще дойде на себе си. Защо точно 5 октомври?... Изглежда никой от семейството не е склонен да говори. Само да мине и този ден!... Като миналата година. И по-миналата. И още много години назад. След 5 октомври нещата винаги се подобряват, докато не наближи следващия.

Тази година обаче нещо е различно.

Само три дни преди заветната дата в залива недалеч от имението „Бранксъм“ се разбива кораб. За щастие, всички са спасени, но сред спасените се оказват трима будистки монаси от планините на Индия. И изглежда сякаш това е събитието, което генерал Хедърстоун е очаквал от десетилетия. Явно това ще е онзи 5 октомври, от който се е страхувал, но и който е започнал да очаква с нетърпение.

„Загадката на имението Клумбър“ е завладяваща история за убийство и тайни, която обхваща четири десетилетия и два континента, за да получи своето разрешение в родната на автора Шотландия. До края на живота си страстен привърженик на спиритизма и спиритуализма, на свръхестественото и необяснимото в природата, Артър Конан Дойл започва историята приятно, почти лежерно, само за да забърка един невероятен коктейл от стаен ужас и напрегнато очакване, засилващи се с всяка страница. Докато всичко не получи своята логична развръзка и обяснение буквално в самия край на разказа. Логична, доколкото логиката позволява човек да повярва в сили, отвъд всичко, което науката е способна да обясни.

Но докато бавно води читателя към кулминацията, авторът неусетно успява да го посвети и в някои нелицеприятни подробности за колониализма и за престъпленията, извършвани в негово име. Дали говори от името на шотландеца в себе си или от чисто човешка необходимост да осъди случвалото се на много места по света, всъщност няма значение.

"Беднякът милионер" - съвременна приказка за доброто

 

БНР Радио Видин - "Беднякът милионер" - съвременна приказка за доброто

Някога мечтали ли сте си да спечелите милион? Например в телевизионна игра на въпроси и отговори. Е, запознайте се с Рам Мохамад Томас – беден млад сервитьор, който току-що е спечелил един милиард индийски рупии в такова състезание и вече е в затвора. Официално е обвинен в измама, но неофициално още в самото начало на историята става ясно, че екипът просто няма достатъчно пари, за да му изплати наградата. Никой не е очаквал, че някой, особено пък някой като него, ще успее да отговори дори на един въпрос. Но някак си Рам успява.

Така започва „Беднякът милионер”. Не, не филмът с осем награди Оскар, а дебютният роман на индийския писател и дипломат Викас Сваруп, който през 2008 г. става основа за заснемането на едноименния филм.

Историята започва в затворническа килия в индийската филмова столица Мумбай, за да ни поведе през Индия такава каквато е – пъстра, ароматна и бляскава като базар в сърцето на Ню Делхи, но и мръсна, опасна и уродлива. А в килията е Рам, изтезаван от полицията, за да подпише фалшиво самопризнание, че е спечелил наградата в телевизионното шоу с измама. И точно когато е готов да се пречупи и да признае всичко, което искат от него, в ареста нахлува младата и нетърпяща възражения адвокат Смита Шах.

С нейната поява Викас Сваруп без да се бави разгръща една почти дикенсова история, разказана в първо лице в дванайсет глави – по една за всеки от дванайсетте въпроса, на които един безимотен индийски сирак не би трябвало да знае отговорите. Защото Рам Мохамад Томас е именно това – сирак, отгледан от английски свещеник, принуден след смъртта на благодетеля си да отиде в сиропиталище, където обаче среща най-добрия си приятел Салим и… това е само началото.

За разлика от спретнатия сценарий на филма със същото заглавие, романът не следва някаква хронология в случките, разказвани от главния герой. Те следват дванадесетте въпроса от злополучното предаване. Всяка глава разказва история, в която се крие ключ към отговора на един от въпросите, зададени на Рам в играта. Всичко това Рам разказва с откровеността на сирачето, което никога не е чело вестник, не е ходило на училище и не би трябвало да знае нищо. Разказва ни собствената си невероятна история от деня, в който е намерен в кутия с дрехи, дарени за бедните, до деня, в който печели един милиард рупии.

Дванадесетте глави, както казах, не са в хронологичен ред, но затова пък правят една смущаващо детайлна дисекция на социалната система, нравите, тъмните кътчета в съвременна Индия. Макар и дипломат по професия, Викас Сваруп показва необикновено дълбоки познания за съвременния живот в страната си и подлага на язвителна, понякога дори брутална дисекция злоупотребите, престъпленията и жестокостите, широко разпространени дори през ХХІ век там. И въпреки че е почти невероятно всички тези жестокости да се случват чак толкова често, колкото в разказа на Рам Мохамад Томас, те всъщност са реални, случват се и в момента, при това много по-често, отколкото ни се иска да повярваме.

„Беднякът милионер” не е книга за убиване на скуката. Не е и за сладко прекарване на свободното време. В нея има твърде много нецензурни думи, секс, убийства, бедност, престъпления, жестокост, безнадеждност, мизерия, несправедливости и отчаяние. Достатъчно, за още поне няколко романа. Има добри и лоши герои, бели и черни души, покварени богаташи и фалшиви филмови звезди, бедност и експлоатация и всичко останало, което можете да добавите към сместа, за да получите една истинска индийска филмова история.

Макар и не особено обемен роман, развиващ се сравнително бързо, „Беднякът милионер” ни запознава от близо с Индия в нейния най-зловещ и екстремен вариант. Може би твърде кинематографичен, почти абсурден на моменти, той всъщност разказва преди всичко история за човечността, оцеляването в мрака, възмездието и в крайна сметка за надеждата, че аутсайдерът все пак ще намери своето място в света. Една пленителна смесица от комедия, драма и романтика, типични за Индия. Ако искате да погледнете към тази необятна страна отвъд рекламните трикове, отвъд захаросаните кадри и клипове, отвъд сладникавите романтични филми, романът на Викас Сваруп е едно добро начало.

И да, ако търсите дълбока психология, може би трябва да потърсите другаде. Правдоподобно ли звучи цялата история? Със сигурност не на сто процента, дори не и на осемдесет, но кого го е грижа? Не това е била идеята на автора, който очевидно е искал да създаде една фантастична, малко шокираща, леко зловеща на моменти съвременна приказка за вярата в крайната победа на доброто, независимо от всичко.